Гръмна ме, когато каза, че намесата на бизнеса в политиката била "Регионална специфика" на Варненска община.
Кратка и многозначителна политическа биография:
1991 - областен управител на Област Варна от СДС.
1993 - пак областен, просто така. Оттогава е все "независим" от партиите. Зависим е от други хора. Те пък са зависими от едни хора в партиите.
1997 - народен представител от ... БСП. "Независим", де.
1999 - кмет на Варна. "Независим", подкрепен от БСП. Предстоят му четири години, през които си осигурява избора през
2003 - кмет на Варна. Зависим само от ТИМ. Подкрепата на БСП вече не го брига много. Идват златните години на Киро Йорданов, на ТИМ и на застрояването на всеки камънак в община Варна.
Снимка:
Този общо взето невзрачен чичко е абсолютен рекордьор по подкрепа от най-различни и безумни политически партии. Общо взето всяка година се създават по две-три местни партии и сдружения, с единствентата цел да подкрепят любимия си кмет и да набутат един общински съветник на следващите избори.
Един общински съветник във Варна е много. "Единаците" са най-ценни, защото не участват в бартерните сделки. Техният глас се купува cash, а също така в брой. В краен случай - на ръка.
За втория си мандат Киро Йорданов успя да подчини практически цяла Варна на собствените си господари от ТИМ. Както в десетки други общини, технологията на феодалното господство е проста:
Липса на правила и ad hoc решения. Нула предвидимост на малкия и средния бизнес за правото и възможността да получи лиценз, разрешение, промяна на регулация, устройствен план.
Нула шанс да получи обществена поръчка без "протекция", и което е най-лошо - постоянно стесняващи се възможности за частни поръчки без политическа благословия.
Ще попитате: "Как властта може да ограничи частните поръчки, търговските договори между частни лица?"
Много просто, когато една от страните по "частната" сделка е ползвател на "общински услуги" - тя е вече зависим, оплетен играч. Зависим от местната власт във Варна значи едно: зависим от ТИМ.
Малко от вестник "Сега", за сведение:
ТИМ forever
Най-напред се роди "Нашият град". Формално това не е бизнес партия, а "независимо гражданско движение, което има за цел да повиши участието на гражданите в управлението на техните градове". Идеолог му е телевизионният трибун Неделчо Михайлов, прославил се с манията си всяка сутрин да рисува мустачки върху вестникарските снимки, докато прави преглед на печата в сутрешния блок на телевизия МСАТ. Преди четири години водещият Михайлов се пробва на изборите като независим кандидат за съветник и спечели гласове за два мандата. Така той прозря, че има много фенове. А наблюдателите пък забелязаха, че повечето са ключови хора от групировката ТИМ, която притежава почти всичко във Варна. При учредяването на "Нашият град" залата бе пълна с бивши и настоящи служители на холдинга, а на първия ред седна лично корпоративният му секретар кап. Николай Николаев. МСАТ, откъдето Михайлов пропагандира убежденията си, също е част от ТИМ. Освен че ги забавлява телевизионно, групировката още и охранява варненци със съответната фирма, отпуска им заеми чрез своята банка, помага им да трупат мускули покрай различни спортни съоръжения, транспортира ги посредством авиокомпанията си, даже е готова да им окаже логистична подкрепа и по някой морски въпрос с пристанищната си инфраструктура. Така че съвсем естествено нейни хора проявиха интерес да управляват града и политически.
Други мощни бизнесмени пък основаха партия "Глас". Най-известният сред тях е управителят на "Интерсевриз Узунови" Красимир Узунов. В челните редици са още собственикът на строителната компания "Планекс" Пламен Андреев и шефът на веригата супермаркети "Пикадили" Георги Папуров. Те се определят като "успели хора, на които им е време да се намесят в политиката". Самият Узунов призна неотдавна: "Допитахме се до сериозни политолози и те ни казаха, че сега е времето и моментът да направим партия". В момента интересите им са насочени само към градския парламент. Вече бе обявено, че нямат никакво намерение да издигат кмет, а най-вероятно ще подкрепят сегашния Кирил Йорданов за нов мандат. Това никак не е чудно, доколкото нито един от тези бизнесмени не може да се оплаче от "взаимодействието си с общината" през годините. Партията вече обяви, че първата й задача е да се изгради стройна организация. Отсега е ясно, че няма да има никакъв проблем да го направи - освен много пари
шефовете на "Глас" управляват и много хора
Само половината от служителите им да бъдат вписани като партийни членове и БСП веднага ще бъде надмината по численост.
Във Варна се очертава и още едно ново общинско бизнес лоби. Неговото име е фундаментално: "Движение експерти за регионите". Зад тази словесна абра-кадабра се крият съвсем прозаични хора - шефът на дирекция "Архитектура" в общината арх. Вили Жечев и настоящият съветник Христо Досев. По-рано Досев беше част от царската партия, но бързо се ориентира и навреме напусна НДСВ. Движението може и да е на експерти, но същевременно си е и съвсем бизнесменско. То има на какво да се опре финансово - Жечев е масон с висок ранг, а Досев е едър търговец на фаянс. Покрай двамата в партията навлязоха и други масони и търговци.
НДСВ се оказа люпилня и на още една партия. Неин вожд е бившият жълт депутат Радослав Коев, който после бе и в "Новото време". Първоначално тя щеше да се казва "Родина", но в крайна сметка Коев, който е и туристически предприемач, се спря на по-тържественото "Отечество". Лидерът й се афишира като десен, но в името на просперитета каза, че застава зад левия кмет Кирил Йорданов. Впрочем Коев винаги се е обявявал за десен и винаги е подкрепял левия Йорданов. Освен това е кум на кмета от сватбата му с манекенката Бояна Йорданова.
Докато четирите политикобизнесменски формирования във Варна засега съжителстват относително кротко едно с друго, в Бургас се появиха две, чиито лидери аха-аха да се сбият. Най-напред се пръкна партия, която си избра за име голямата мечта на всеки българин - "Средна европейска класа". Нейн шеф е Георги Манев, строителен предприемач и настоящ общински съветник, проспериращ благодарение и на топлите си връзки с кмета Йоан Костадинов. Двамата взаимно си правят услуги. От една страна, фирмите на Манев редовно се дореждат до апетитни парцели при различни заменки в града. Общината дори закри цяла автогара, която "загрозяваше" фасадата на огромен блок, който Манев и негов съдружник строят наблизо. Заради това бе променяна транспортната схема на града и седмици наред хората не знаеха къде спират автобусите за съответните села.
От друга страна, Манев редовно дава рамо на кмета в градския парламент при гласувания, от които Костадинов е заинтересован. Например Манев бе главният застъпник на искана от кмета замяна на пет апетитни терена, срещу които общината трябваше да получи 22 апартамента в непостроени блокове. Прокуратурата изчисли, че това е най-неизгодната сделка за общината и я прати в съда. На една инстанция тя бе разтрогната. ВАС обаче я благослови.
Сега Киро Йорданов не се интересува от БСП.
Вече търси подкрепата на Гоце Първанов и неговите "интелектуалци срещу реформите" и я получи.
Но търси и подкрепата на ГЕРБ. Интересно е дали ще я намери ...
Ето тези хора:
Взимат заплати от 250 до 600 лв. на месец. Общо взето средната заплата в "Пирогов" е равна на заплатата на нашата секретарка.
Един ватман може да си плаща на една операционна сестра от "Пирогов" да му чисти къщата ... Неее, не Оня Ватман. Обикновен ...
Не казвам, че лекарите в "Пирогов" са светци, не. Нито казвам, че мнозинството от тях преживяват на тази заплата - взимат пари на ръка мнозина, известно ми е. И не ми е болно да дам точно на тях.
Защото не искам здравето ми да струва 450 лева месечно. НЕ.
Димитър Тадаръков бе избран за изпълнителен директор на фонд "Земеделие"
Той бе в списъка на кредитните милионери през 90-те, сега е ковчежник на ДПС
От Нетинфо.
Трудно е да се коментира подобна новина. Заглавието е само по себе си и новина, и коментар... Прочее, всеки може да пусне името на г-н Тадаръков в Google и да се образова относно интересната биография на "ковчежника".
Излишно е да казвам, че той практически остава именно ковчежник на ДПС ...
... нещо в позициите на "десните" партии по отношение на Турция и на именно турския характер на ДПС (а не по отношение на корумпираната мафиотска същност на тази корпорация) ми се струва актуално, колкото и този текст от "Къде си вярна ти любов народна ..." на Добри Чинтулов. Стоенето "противо турците" май се удава предимно на отчаяни сталинисти, които гласуват за "Атака", закичени с петолъчки от времето, когато са играли табла с Янко е Првешката кръчма.
Същевременно, ДПС е наистина образец, мостра на олигархичния модел на управление на България. Те правят в централното управление това, което мнозина си позволяват само на местно ниво - там, където гласовете на недоволните е далеч по-лесно да бъдат сплашени, купени, смачкани.
Ето и два примера, които са твърде постни, но само на пръв поглед:
Проект за небостъргач край с. Тънково разглеждат общинарите в Несебър
24 предложения за промени в подробния план на западната зона в туристически комплекс "Слънчев бряг" ще гласува на днешното си заседание общинският съвет в Несебър, съобщава БНР.
Рекордният брой предложения са свързани с предстоящото строителство на територията на комплекса.
Общинският съвет ще разгледа и проекта на главния архитект Валентин Димов за изграждането на курортна зона Иракли, както и за строителството на небостъргач в местността Боруна край село Тънково. (край на цитата)
Един колега доста уместно коментира казуса "Небосъргач на село" - Е все някъде трябва да остане See View, нали?
В този кратък цитат има поне три примера за корупция и административно безумство.Засега ще ви оставя задачата, че жената ме чака : )
(Публикувано в днешния брой на вестник "СЕДЕМ")
Очевидно разговорът се върти около темата за бъдещето на г-н Иван Костов и съответно се води в ограничената обществена среда, която наистина се интересува от този частен въпрос. Според мен ДСБ има нужда от разговор с доста по-широк кръг граждани, разговор за идеи и политики, за възможностите за противостоене срещу олигархията още сега, още преди да е постигнала очаквания унищожителен успех на местните избори наесен. Нужно е на първо време избистрянето на пет-шест политически позиции, които да мобилизират реформисткото малцинство без оглед на дребни лични обиди и симпатии, позиции сериозни и безспорни, които да отделят зърното от плявата в буренясалото поле на «десницата». Едва след това идва време за разговора дали лидерството на Иван Костов е полезно средство, подходящ инструмент за постигане на целите или не.
ДСБ в момента няма краткосрочни политически цели, няма стратегия за противопоставяне на олигархията по места, няма и ясен политически идеал. Голямата цел – изключително погрешно поставена – в продължение на три години беше «ДСБ да поеме лидерството вдясно». На въпроса какво точно е «дясно» в български условия, имахме готов отговор – «Легитимна десница са партиите, членуващи в ЕНП». «Силна България в Европа» се проектираше като «Силна ДСБ в ЕНП».
Ядец. Едва сега се видя дълбинната глупост на тази позиция. И празнотата на политическата ни цел. Европейската народна партия обяви за автентична и легитимна десница една странна група от индивиди, обединени от факта, че са се хванали отчаяно за крайчеца на кожения шлифер на една бивша (???) мутра.
Така резултатът на изборите за Европейски парламент се оказа не просто политически провал, но и ценностен срив. Ако нашият идеал не е силна десница – член на ЕНП, какъв е тогава?
Няма да скрия, че останах гръмнат от посланието на г-н Вили Лилков в статията му «Прагматично за ДСБ» от последния брой на вестник «Седем». То изцяло отмества разговора от ценностите и идеалите към технологията за създаване на силна организация и влизане във властта чрез коалиция с постоянни «политически съюзници от десницата». Не мога да отрека, че тази технология е добре описана и множество от конкретните предложения са смислени и навременни. Но те са еднакво валидни за всяка партия, която се стреми да спечели места в общинските съвети наесен. Обучението на кадри ли е нашият политически идеал? Или изграждането на медиен център?
Особено тревожни са думите: «Нов голям реформаторски проект едва ли ще получи сериозна подкрепа, защото сериозните реформи, довели България в ЕС и НАТО, вече са факт.» Тази позиция заявява отказ от реформаторско усилие в една държава, чиито институции са модерни, но обществените отношения и моделите на упражняване на власт са на средновековно феодално ниво. Държава, в която на инициативата и труда на отделния индивид се гледа преди всичко като на източник на облаги за чиновническите бизнес кръгове, които са го яхнали. В която образованието все повече се превръща в процес на оформяне на рамка от празни патриотарски клишета, която да помага щото телето да не се откланя от пътеката, по която го впрягат. В която, най-сетне, правосъдието служи на справедливостта колкото волът служи за разплод.
«Сериозните реформи» НЕ СА ФАКТ. Факт е само и единственно преходът към среда и институции, които правят сериозните реформи възможни.
Именно една програма за сериозни реформи в самата тъкан на местната власт би могла да мобилизира и обедини реформистите в България. Нужно е да се приеме «Харта за реформи» в местното самоуправление и да се преговаря с всеки, който приема принципите й, с всеки, който е готов да допринесе за обогатяването й. Да се даде битка на олигархията в сърцето на нейната власт – мрежата от полузаконни връзки, чрез които местната власт и локалните бизнес групировки се поддържат взаимно и отнемат свободата на гражданите. Местната власт е живата тъкан на олигархичната обществена структура. Тя храни партиите с черни пари, тя корумпира реформаторите – процес, който наблюдавахме отблизо в продължение на десет години в столицата.
Неслучайно сам Гоце Първанов е вдигнал на крак дежурната си клика «Интелектуалци срещу реформите» в защита на т.нар. «успешни кметове», независимо от коя партия тези последните са избрани. Прочее, същите кметове, които – независимо от коя партия са избрани, често против волята на избирателите си – направиха невъзможното за преизбирането на Първанов.
Няма нужда ДСБ да стои в ступор в очакване на провал на местните избори. Няма и нужда да се хвърля в «спасителни коалиции», защото те не могат да спасят друго, освен креслата на неколцина общински съветници. Пред ДСБ има и очевидни цели, и очевидни противници. На тази основа може да има и различни форми на сътрудничество, може би с различни организации във всяка различна община, и съвсем не задължително с намиращия се в продължителен период на полуразпад Съюз на демократичните сили.
Едва в контекста на един сериозен реформаторски проект, със съзнание за търсената подкрепа извън «ядрото», за предпочитаните съюзници и подходящата организация на подобни “мрежови” съюзи, ДСБ би трябвало да прецени дали активната политическа роля на Иван Костов е полезна или не.
В противен случай, ако дискусията се дължи единствено около ролята на г-н Костов за съхраняване на общо взето доста абстрактните ценности на ДСБ, има опасност в очите на мнозинството около нас да изглежда, че ценностите на ДСБ са ... г-н Костов.
