Нито това е най-добрата му снимка :)
... но е едно от местата, където съвсем ясно усещаш, че тази огромна бюрократична машина функционира, че френската администрация, при всичките си дефекти, е постигнала нещо уникално - тя наистина работи бавно, тромаво и упорито ... в услуга на гражданите.
Париж е рожба на столетия, на абсолютизъм, тирания, диктатура и анархия. Най-характерните му части са рожба на "просветената" тирания на Наполеон ІІІ.
Малко известен факт е, че широките булеварди са планирани с цел ... да не могат да бъдат преградени с барикади. Издигнатият от барикадите Луи Бонапарт е знаел "отвътре" от какво да се бои... но не това ми е думата.
Чудовището Париж е струвало и струва на френските данъкоплатци гигантски, невъобразими суми.
И все пак ... ами скъпото си е скъпо. Но тези пари не са дадени напразно...
Още малко - Съдебната палата и вечно спорния девиз:
Дори и ужасно политизиран човек като мен...
Поне не ... пряко.
Париж е твърде внушителен, твърде прекрасен (по-прекрасен, отколкото скъп :) ) и все пак ... твърде политически.
Свикнали сме, особено в последно време, да възприемаме Франция като опозиция на дясно-либералните доктрини, като някаква страна-урод, символ на това, което трябва да мразим по default - високи данъци, силна централизация, намеса на Държавата в регулацията на пазара, висок дял държавно участие в икономиката, бюрокрация, преразпределение на благата ... абе социализъм.
Няма да се разпростирам. (Това мнение все пак е в графа лични дневници)
Обичам да съдя по резултатите. Резултатът "Париж" иде да ни напомни една позабравена истина:
Няма дилема "САЩ - добро vs. Франция - лошо".
Има друга дилема...
За това време оставям на вниманието на посетителите на блога един материал, който написах по повод (и преди) създаването на ДСБ преди две години и кусур и който е еднакво актуален и сега. Поне за автора си:)
................................
Ще разгледам понятието “партия” като неформална обществена фракция, общност от граждани, техни организации и представители, които защитават определени идеи и се идентифицират с определени обществени цели. Тази part от обществото обединява политически ангажирани хора с такива, които не се интересуват и не участват в политическите процеси в тесен смисъл, а често обединява членове и симпатизанти на различни формални партии.
................................
Седнал на крайната маса в “Зеления дракон” и пресушил две трети халба от най-хубавата бира на Средната земя, аз не се интересувам от съдбата на “официалните” политически партии.
Интересува ме успехът на единствената партия, в която се усещам “свой човек” – неформалната “партия на реформистите”.
Каня ви да седнете до мен и да погледнете целите на моята партия през увеличителното стъкло на халбата ми /междувременно надлежно напълнена с нова половинка кехлибарен елексир/.
Програмата на партията ми е безпределно проста. Тя иска реформи без революции. Непрекъснато и упорито отдалечаване от модела на комунистическата диктатура във всички обществени сфери – в политиката и сигурността, в икономиката и културата, в спорта и кръчмарското дело. Иска общество, максимално различно от това преди ’89 година, постигнато с методи различни от комунистическите.
Реформистката партия не иска третиране на симптомите на социалистическата болест, а упорито лечение на същностната обществена инфекция. За предпочитане е лечението да не се провежда с антибиотици, а със здравословен начин на обществен живот и стимулиране на собствените защитни сили на гражданите.
Каузата е модернизацията на обществото ни и повишаването на качеството на живота на отделния гражданин. Партията на реформистите е по необходимост антикомунистическа и разглежда комунизма като липса на свобода, липса на възможности, липса на качество на живота.
Комунизмът обаче е само една от формите на липса на свобода и качество. Практически всяка носталгична доктрина носи в същината си опасност за свободата и развитието.
През погледа на хобита, противник е всеки, готов да сложи на ръката си The Ring of Power, да наложи волята си над живота, труда и почивката му. А историята познава мнозина с подобни стремежи...
По тази причина аз съм против комунистите и тяхната перверзна представа за прогрес, но и против всеки опит на разни попове и патриарси да наложат религиозни доктрини като правило в ежедневието ми...
Против силовото централизирано управление, но още повече против опитите за квазифеодално владичество на локални дерибеи и групировки...
Против вездесъщата бюрокрация и прекомерното преразпределение, но и против възможността на недосегаеми олигарси да си купуват политическа власт и да елиминират конкуренцията по нормативен път...
Против всевластието на държавния репресивен апарат, но и против замяната му с правосъдие на групировките.
Тези позиции не са елемент от противопоставяне “ляво – дясно”, а по-скоро “промяна vs статукво”. В тази схватка “десните” идеи и парадигми не дават адекватен отговор на проблема, а евентуалното забягване към балкански родово-общинен консерватизъм с православни нотки е опасно почти колкото комунистите...
The Hobbit
Редактирам си постинга, за да цитирам някой, който се е изказал много по-ясно и точно от мен:
" Да, сега наистина е нужна нова политика и тази политика трябва да назове неприятни факти напр. относно трудностите, които ние всички ще имаме да си отворим пространство в един свят, където хората вече са развили умения да се конкурират, докато ние не сме. Това предполага десните партии отново да се нагърбят с трансформационно лидерство, което по дефиниция е етична позиция, много ми е любопитно как ще стане това, защото «политически опит и свежо дръзновение» не са достатъчни. "
А аз открих колко безсмислен, непотребен смешко е селският кмет на София.
Отдавна е очевидно, че той няма способности да разреши нито един конкретен, практически проблем.
Сега сам си признава, че няма никаква политическа визия, освен очевидното за всеки дребен кариерист - че му е нужен съюз с ДПС, за да влезе в управлението.
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=122877&srcpos=11
За мен остава да се запитам: "Ако така и така ще управлява ДПС, защо да гласувам за ГЕРБ?"
Не можах да се въздържа и да не добавя една фамозна подлизурщина, която има доста общо с темата на настоящия постинг:
http://www.vsekiden.com/news.php?topic=3&id=15124
От забележително посредствения анализ на Ники Бареков се разбира, че:
а) Бойко щял да загуби срещу Първанов (това е нещо ново, мислехме, че е непобедим)
б) Бойко осъзнал, че не може без Доган
в) Бойко трябвало да се оправя И с "Атака" (защо е И, като не се оправя с нищо друго, не разбрах)
г) Бойко трябвало в нещо да убеди десните избиратели, защото бил "самобитна" рожба на кризата и нейно възможно решение.
Тук вече занемях... Бойко е толкова самобитен, колкото всеки латиноамерикански, турски, гръцки, сръбски и прочее корумпиран "генерал", с единствената разлика, че никога никакъв генерал не е бил.
А е решение точно толкова, колкото кашлицата е решение на туберкулозата...
Надали има по-голяма глупост от прибързаните, панически реакции след тежък удар. Но все пак, повечето хора не могат да се противопоставят на този могъщ, почти атавистичен зов - зова на отчянието.
Знаем, че е нужно да запазим спокойствие, разум и присъствие на духа. Но ако ги имахме в достатъчно количество, щяхме ли да се провалим??? Съмнението само подхранва паниката...
Quem deus vult perdere, dementat prius
Не бих могъл да коментирам по друг начин това:
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2456§ionid=2&id=0000201
Десницата се обновява, а новите лица са ... Бакърджиев и Янчулев.
