Днес вестник "Труд" (с извинение) публикува обширна статия, в която се твърди, че в Сърбия се оформя "тройна коалиция от български тип". 

Става дума за евнтуална коалиция между ДП, ДПС на Кущуница и либералните реформатори от Г-17. 

Не е нужно да си голям спец по сръбска политика (и аз не съм), за да оцениш това твърдение като манипулативна глупост или дори нахална лъжа. 

Напълно естествена е коалицията между три категорично реформистки партии, и трите наследници на "старата" опозиция против Милошевич, и трите съставени от противници на кървавите войни на диктатора и на етническите му и религиозни престъпления. 

Нищо общо няма с нашия съюз между наследника на БКП и личната партия на бившия монарх (прочее добре гарнирана с червени мутри и куки), а за капак - партия на пострадалия от етническата чистка   на комунистите (предвестник на Милошевич и неговите престъпления) турски етнос. 

Съюзът на реформатори в Сърбия няма принципно нищо общо със съюза на доминирани от стари куки и "нова" мафия защитници на статуквото в България ... 

А това, че ДП се определя (отскоро) като лява партия, само потвърждава тезата ми, че да си "десен" не е необходимо условие, за да си против олигархията, за да си за реформи.

Добрата новина е, че историята с "посвещаването" на мутрата Бинев в някакъв несъществуващ благороднически сан засега не отминава като "всяко чудо за три дни". 

След десетките реакции, в т.ч. и от достойни йереи на Българската православна църква, нещата изглежда няма да се потулят. 

Безспорно допринесе и заявлението на папския нунций, че   
“... католическата църква няма нищо общо с тази награда и не е давала съгласие това да става на територията на "Санта Мария Маджоре..."

От друга страна, това само потвърждава мащабите на свинщината, извършена от дядо Галактион. 

Абе, тежка е съдбата на архонта ... 

Ама ние да внимаваме, архонт Бинев да не обърне "дебелия карай", че по собствените му  думи: 

" ... Всъщност архонтството е, когато те ударят от едната страна, да извадиш дебелия край. Нещо, което на мене няколко пъти ми се налагаше да правя. Това е смисълът на архонтството..."

... 

Въведеният принцип на отмяна на вече одобрени архитектурни проекти е прецедент в цялата история на градоустройственото законодателство в България от първия подобен закон през 1885 та до ЗУТ от 2000г. 

- Законът въвежда понятието "Земеделска земя, в която е допустимо застрояването", с което корумпира цялостната идея за уреждане на вече втръсналия въпрос с "преотреждането", от което се хранят стотици фирми - посредници при подкупи, общински чиновници, едно цяло министерство и една цяла партия. Процедурата е облекчена от гледна точка на действия пред СО, но целия ужас пред Министерство на земеделието се запазва. 

- Законът, под благовидния предлог за съхраняване на околната среда, парковете и "рекреативните зони", предвижда създаването на нови администрации и разширява правомощията на стари, в т.ч. нови разрешения и пр. Особено притеснително е правото на общинската администрация да обяви всяко незастроено петно (в София това са предимно бунища) за "зелена площ", да го отчужди и/или откаже възстановяването му и да го зареже в познатото състояние (т.е. бунище). Тук искам да вметна, че колкото и неблагоприятен ефект да има презастрояването, именно частната собственост и строителните дейности доведоха до намаляването на огромни запустели площи и така - до облагородяването на общия градски вид. 

(следва продължение)

Вчера за сефте се сблъсках с новия Закон за устройството и застрояването на Столична Община (ЗУЗСО), ДВ бр.106/2006, в сила от 28.01.2007. 

Законът поставя въпроси и проблеми, които са далеч извън целите и потенциала на този блог - и е изненадващо колко малко коментари и дебати е имало по него до момента (но това е част от проблема)... 

Законът има положителни и отрицателни аспекти, за съжаление, макар и не за изненада, вторите сериозно преобладават. Ще си позволя кратко резюме на първите ми впечатления: 

1. Позитивни страни: 

+ Цялостното уреждане на градоустройствения режим на столицата е дори много закъсняло. Безспорно е необходимо да има стабилна среда за строителство и благоустройство. В този аспект, след началния и неизбежен хаос, законът ще донесе стабилност. 

+ Законът е придружен с цялостен графичен план на града ( графична част на Общия устройствен план на София)  и крайградските зони, което позволява лесна проверка на режима на земята от страна на купувача / инвеститора. 

+ Законът предвижда (макар и частично) разрешаване на драмите със земеделската земя около София, като разграничава подлежащите на урегулиране от "стабилните", т.е. предвидени изцяло за земеделски нужди терени. 

+ Законът предвижда актуален регистър на зелените и рекреативни площи и мерки за съхраняването им. 

2. Негативни страни: 

- Законът е приет и обнародван изненадващо, без подробно обсъждане и изслушване на засегнатите страни, което ще доведе тепърва да вълнения, протести, изменения и т.н.

- Законът влиза в сила едва 20 дни след възстановяване на нормалния работен ритъм на фирмите и администрацията, т.е. не е предвидено никакво време за адаптация на пазара, на службите на общините и т.н.

- Графичната част на закона не е достъпна и в настоящия момент (десет дни преди влизане в сила), а вероятно няма да бъде достъпна и месеци след като е в сила. По същество това е нарушение на Конституцията и на Закона за нормативните актове, тъй като графичните планове са неразделна част от закона, без да са обнародвани и общодостъпни. Това ше доведе до
а) блокиране на пазара и
б) злоупотреба от страна на лицата, които разполагат с плановете и информацията. 

- В закона са предвидени поне 6 (шест) наредби на СОС по прилагането му, които следва да бъдат приети в 6-месечен - пожелателен - срок. До приемане на тези наредби целият строителен бранш ще се намира в безтегловност и хаос, от който полза ще имат единствено чиновниците на СО и свързаните с тях големи фирми-клиенти. 

До тук изброих техническите недостатъци и проблеми, които са характерни за законодателния процес в България изобщо. Следват още две групи пороци - възможността за чиновнически произвол от една страна и нереалистичното планиране, от друга. 

Чиновнически произвол: 

- Законът, в своите преходни и заключителни разпоредби, предвижда всички визи за проектиране и всички одобрени архитектурни проекти, за които няма разрешение за строеж до влизането му  в сила, да бъдат отменени, ако противоречат на графичните планове (да - тези, дето не са достъпни за простосмъртните). 
Не знам дали читателите на този блог за запознати с разходите по издаване на виза и одобряване на архитектурни проекти, но авторите на закона СА ДЛЪЖНИ да бъдат наясно. 
Този текст означава, че хиляди хора ще платят повторно хиляди до десетки хиляди левове за преработка на вече изработени проекти...
Означава също, че чиновници в СО и приближените им клиентелни фирми ще приберат стотици хиляди за уреждане на разрешения за стеоеж до влизане на закона в сила .... 

(следва продължение  - имам среща с клиент)

Неее, почти не става дума за скандалното изложение на имането на Черепа в Европейския парламент... 

Дори не става дума за наколенките, които слагат пред един хазартен бос  културният министър, представители на мнозинството (особено от "либералната" фракция, зер те либералите се имат с "едрия бизнес"), евродепутати... 

Дори не става дума за срамното присъствие в една и съща фондация на въпросния сенчест главатарин и шефа на Националния исторически музей (впрочем известно ченге и вероятно участник в каналите за трафик на ценности на ДС). 

Просто предлагам една алтернативна изложба за "Великолепието на България", далеч по-актуална от златото, изработено преди няколко хиляди години...

Експонат 1: 



" Ако си пия редовно с него, ще му обера цялата колекция" 


Експонат 2.: 



" .... фондация "Тракия". В ръководството є наред с Божидар Димитров фигурират известни и авторитетни люде като художника Светлин Русев, свързания с "Дарик" радио Радосвет Радев, а неин председател е не кой да е, а смятаният за най-богатия българин - Васил Божков. Адресната регистрация на фондация "Тракия" съвпада с тази на неговия "Нове холдинг" - на столичната ул. "Московска"..." 

Експонат 3.: 



Със съжаление отбелязвам, че муцуната на тракийския цар не е твърде лицеприятна... Явно не е случайно, че се гордеем толкоз с него, санким ще ни е лесно да се гордеем с постиженията, примерно, в здравеопазването... 


Абе, великолепие ...