"Отива една сутрин бат` Бойко в общината на работа и от вратата пита:
"Казвайте къде ще режа лентата днес!!!"
"Ми,... днес нямаме нов обект..." - мънкат служителите Му.
"Е, добре, тогава отивам при Бареков! " - врътнал се ББ"
... който израз (боклуци де, не архиепископи) общо взето се превърна в родово понятие за всички овластени куки, мутри, педофили и вся осталная ...
Полската общественост успя да предотврати ръкополагането на едно ченге за Варшавски архиепископ. И слава Богу. Защото - по причини, които ще останат неведоми за миряните - Ватиканът направи възможното да го пробута и се отказа едва на финалната права, когато се разбра, че над 2/3 от полските католици искат лустрация и в Църквата.
Цялата история надали прави чест на католическия клир, но със сигурност прави чест на полското "стадо" (???), оказало се с по-чувствителна етика от пастирите си ...
Всичко това има - естествено - и своята "българска поука". Твърде често се опитват да ни убедят, че сътрудничеството със службите не е лошо нещо и надали е пречка за заемане на авторитетни обществени постове. И изглежда успяват.
Според поляците не е така. Ами хубаво. Сигурно ние сме умни, а поляците са тъпи. И унгарците, и те.
Хич няма и да се запитам колко от нашите митрополити са "колеги" на падре Виелгус... Но ще отбележа нещо друго:
В нарочен ритуал на Българската православна църква, воден от Старозагорския владика Галактион, в Рим е бил извършен ритуал по въвеждането в най-високо благородническо звание и аристократичен титул – архонт – на българския бизнесмен Слави Бинев...
вЕрвайте ми, по-голяма простотия не бях срещал отдавна... а доста се ровя по родните нечистотии, ей тъй... за сведение ...
Да не си помислите, че имам нещо против стрип-баровете, чалгаджийниците и бардаците. Не - във всички епохи хората са имали нужда от места, в които да се срещнат tete-a-tete с отчаянието си... Не съм убеден, че Земята може да се върти без хора като г-н Бинев.
Просто се чудя какво ли значи "архонт"... *
Пък и задължително ли е архонтите да ги "произвеждат" съучастници на педофили, или просто помага:)
Хммм, намерих: "... Християнската църква наследява института от административното управление на Византия, но му придава особена стойност - на защитници на храма и вярата, воини на църквата - и я произвежда в най-висшия надрелигиозен сан. Последните български архонти са избити в църквата "Св. Четиридесет мъченици" при падането на Търново през юли 1393 година.
Задължение на архонта е да "бъде меч и щит на вярата и да наказва всяка лъжа, мръсотия и скверност" и по тази причина при възвеждането те се намятат първо с бяла мантия, а след това получават лична специална черна манта със звънчета, които при ходене възвестяват идването на "щита и меча на църквата", като и нарочен жезъл с печата на българското архонтство. Архонтите са светската сила на Църквата. .."
ХО ХО ХО
... все пак имат нещо общо помежду си.
Те са алфата и омегата на обществения дебат в България, особено пък покрай влизането на страната в Европейския съюз.
Ще рече човек, че българите излизаме от театъра само колкото да хапнем една наденичка... Или пък - че разрухата на българската икономика е настъпила поради липса на АЕЦ? Защото моите спомени са други...
Това, което наистина ме вбесява, е че близо две десетилетия (с малки прекъсвания) България се бори със симптомите на посткомунистическата стопанска, социална и демографска криза, без да пипа корените й!
И тъй:
1. Държавната подкрепа за културата: Липсваше ли ни тя при комунизма? Не, напротив... Несекващото чучурче на "подкрепа" превърна творците ни в тунеядци, същински лехуси на "творчския фронт", прочули се по села и паланки с подвизите си в ... пиенето.
А ето какво излиза в нета на "българска култура": 
Ами ... честито! Това е резултатът е "подкрепата"!
Дали с "държавна подкрепа" ще се родят новите Петко и Пенчо Славейкови, Яворов, Кирил Христов, Траянов, Михайловски, Смирненски, Дебелянов, Лилиев, Ясенов?
Надали ... най-много нов Джагаров ...
2. Държавната подкрепа за "бизнеса" - Липсваше ли тя при комунизма? Напротив. Предприятията ни бяха изцяло на "държавна сметка" (да - така беше изразът, сметка) и затова от "89 до "99 фалираха практически всичките - при все "подкрепата" по време на Виденов, когато излапаха в предсмъртен гърч и нашите спестявания...
Е, дали със субсидии ще има стопански растеж?
Надали... по-скоро нови фалити ...
3. Ядрената енергетика: - Липсваше ли тя при комунизма?
Напротив - краят на 80-те имахме 6 (шест) действащи блока на АЕЦ "Козлодуй", започнало строителство на АЕЦ "Белене" и ... режим на тока. Помните ли този момент?
Цъфнали ли бяха държавните ни предприятия от евтиния "атомен" ток или бяха затънали до гуша с дългове?
Ето какво излиза в нета на "атомна енергетика: 
- чудни руски мутри и ... 
някой си Р. Овч.
Е, дали с нова АЕЦ ще решим проблемите на енергетиката и на индустрията?
Надали... но не изключвам нов режим на тока:)))
4. Бахурът. 
Тук - нещо наистина гениално:))
Върти, печи, благосъстоянието в България се измерва във вратни пържоли и домашна кървавица от заклания в калния двор Гошко ... По-вкусно било ... не отричам. И агнешките чревца са по-вкусни, като не са много-много измити.
Но дали ни липсваше закланият Гошко през "89? Напротив - дори на хора без "на село" им се налагаше да търсят половин Гошко, че да изкарат Лукановата зима.
Но стана очевидно, че дворният Гошко не решава стопанските проблеми на осем милионна нация.
Нужно е малко повече от култура в стил "Късна Людмила", АЕЦ и Гошко, за да просперира едно общество...
Нужно е не това, което беше в изобилие през "89, а това, което липсваше ...
Канал 1 или по-просто казано - Българската държавна телевизия се е заела с нелеката задача да успокои твърдоглавия електорат на БСП и "меката периферия" от носталгични мрънкачи (забегнали прочее към ГЕРБ и "Атака"), да дадат утешителна глътка самогон на тези, които до скоро бяха убедени, че Европейската общност е "авангард на империализма и експлоатацията на трудещите се"...
На екран с гръм и трясък се връщат непрежалимата Васа Ганчева:
... някоя си " ...журналистка от времето на социализма Ивайла Вълкова, която е в напреднала възраст и от много години живее във Виена... " , както и ...
... симпатичният вълк от "Ну, погоди", чийто почитатели вече са преминали "на попрището жизнено средата" ...
" Филмовата програма ще изобилства от класически филми на европейското кино и образци на върха на българската кинопродукция, като "Аспарух", "Козият рог", "Специалист по всичко", "Опасен чар", "Оркестър без име", "Търновската царица". Няма да е забравена и документалистиката..."
Тепърва ще видим кои ще са "класическите филми на европейското кино", но - честно казано - тръпна от мисълта за поколение, което е убедено, че популярна култура - това е Азис, а висока култура - това е Тошко Колев...
Според едни, бялата лястовица е кацнала на рамото ни.
Според други, губим вярата и идентичността си, или пък просто цените се повишават ...
Поели сме по нов път, но дори докато повтаряме този шаблон, не си даваме сметка колко нов е той. Новият път винаги е нож с две остриета... по него има капани, спънки и препятствия, които дори не познаваме.
Засега разговорът се свежда само до две:
Шкембето:
, което - оказа се - никой не ни забранява, и Кюфтето:
, което някак изненадващо и след три години "инспекции" на чиновническия апарат, все пак не отговаря на никакви стандарти на приличието. Или казано просто - е пълно с рога и копита от неизвестно какво (както и кога и от какво починало) жУвотно.
Ако това са проблемите по Пътя ни, не бих се разтревожил. Тревожа се, защото наистина си мислим, че са това. Ще си позволя само да посоча няколко истински, сериозни проблема на европейската ни интеграция, които трябва да видим, осмислим и в крайна сметка - преодолеем, за да бъдем наистина "У дома":
а) Да съхраним дребния си бизнес, като му дадем облик и достойнство, вместо да го затваряме поради мръсотия и опасни условия на труд. Центъра на всеки европейски град е пълен с малки магазини, бистра и кафенета, които вече не се боят от инвазията на "големите вериги" - но не защото някакъв бюрократичен страж гони "големите", а защото "малките" са просто по-добри (макар по-скъпички):
Този тип търговски обекти носят нещо по-важно от прехрана на цели семейства стопани - те носят Дух и Облик на града си...
б) Да приемем мултикултурното общество,
, без да изпадаме в ксенофобска ярост (а за съжаление сме склонни към това преди да познаваме културното разнообразие ...)в) Да свикнем с мисълта, че успоредно с "изтичането" на български емигранти към Европа, ще има и наплив на чужденци, за която България вече ще е крайна приемаща страна
, а за съжаление не виждам как ще приемем легалните и нелегални имигрантски общности, щом не можем да живеем с малцинства, които ни съпътстват от векове и векове... г) В крайна сметка - да се научим на толерантност към различието във всичките му форми, които не засягат нашите индивидуални права и свободи...
, без да повдигаме вежди в погнуса, когато се сблъскаме с нещо, което самите не правим. Разбира се, тези проблеми не са решени в нито една развита западна държава - но те са предмет на постоянен дебат, на десетилетни борби за обществени реформи. ЕС е продукт на тези реформи, не те са наложени от Европейската комисия ...
Това е Път, който трябва да извървим, път по който днешните празнуващи отново ще ни теглят назад метър по метър, стъпало по стъпало.
Не си мислете, че искам някого да уплаша, да разколебая нечия радост - НЕ. Аз съм реформист и не се плаша от промените, които ме чакат - във фирмата, в семейството, в месарницата.
Просто подготвям съмишлениците си - онова малцинство, което пак ще тегли каруцата, пълна с празнуващи Седефчовци и Доганчовци.
