За да не счупя хатъра на прекрасната си, единствена и неповторима съпруга (епитетите не съдържат никаква ирония!), взех участие в “традиционното”, хммм … събиране във и около Храма – приятна за окото шумотевица, поносима блъсканица, светлини от свещи, цигарен дим, усмихнати хора и празничен смут. Голям бой за “оригиналния” огън и сериозно старание за съхранението му “за здраве” в общо взето ветровитата вечер. Но … гледам си часовника. 12 без 15. Народът, снабден с “оригинален огън”, взе да се изнася. Гледам си след малко пак часовника… 12 и 5. Няма камбани, няма “Христос возкресе”, няма го попът. Хората се разотиват. С оригиналния огън в ръка. Радостният шум, изпълнил уж трепетните мигове преди Възкресение, взе та започна да заглъхва тъкмо когато душата на християнина се очаква да се възрадва най-бурно. И аз взех да се натъжавам. Припомних си едно доста казионно предаване по Канал 1 (с извинение) от същия ден сутринта – “измолването” на свещения огън в храма на Божи гроб. И предългите обяснения за щателните проверки, на които подлагали Патриарха, да не си внесе божем кибритче. Ужасна депресия … Не можах да се възрадвам. Но поне успях да се натъжа от пълното отсъствие на Спасителя в цялото огнепоклонническо мероприятие… В едно съм убеден – комуто липсата на кибритче в попските одеяния е по-важна от собствените му грехове, него и десет огъня да паднат от небето, пак няма да го спасят. Защото не знае от какво го спасяват. Аз не вярвам, че Йешуа от Назарет е възкръснал от мъртвите. Но съм сигурен, че Христос възкръсва всяка пролет в грешните души на добрите хора, които страдат, когато сторят зло на ближния си. А кичът ще е в отделен постинг. Този стана твърде възвишен за това, което следва …
" ... Властта е твърдо решена да ограничи достъпа до информация
ОССЕ призова парламента да отхвърли промените в ЗДОИ
Промяната в режима на достъп до обществена информация изглежда неизбежна след като в четвъртък водещата комисия по гражданско общество и медии в Народното събрание прие проекта за промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), внесен от БСП, НДСВ и БНС..."
За мнозина тази информация на Медияпул може да е незначителна или дори безсмислена. Но всъщност става дума за два много сериозни, пряко свързани проблема.
Първо, Законът за достъп до обществена информация е една от малкото безспорни победи на индивидуалните права в схватката им с държавния апарат. Съдът многократно приложи закона на практика, като задължи различни администрации да предоставят информация от обществен интерес на граждани… Явно това е проблемът – правителството и мнозинството се сблъскаха с реално действащ закон в защита на гражданските права и изпаднаха в паника …
Второ, този срамен отбой е пример за начина, по който властта в България гледа на изискванията за интеграция в ЕС – повърхностно, враждебно, като на нежелани странични ефекти. Постигаме целите си (европейските фондове в нашите бездънни джобове) и започваме да заличаваме малкото действително цени придобивки на обикновения гражданин – така разсъждава българският комуняга (както и едноутробните му съюзници, разбира се).
За БСП и себеподобните им ЕС не е общност на ценности и права, а поредната лицемерна бюрокрация…
