Ето тези хора:
Взимат заплати от 250 до 600 лв. на месец. Общо взето средната заплата в "Пирогов" е равна на заплатата на нашата секретарка.
Един ватман може да си плаща на една операционна сестра от "Пирогов" да му чисти къщата ... Неее, не Оня Ватман. Обикновен ...
Не казвам, че лекарите в "Пирогов" са светци, не. Нито казвам, че мнозинството от тях преживяват на тази заплата - взимат пари на ръка мнозина, известно ми е. И не ми е болно да дам точно на тях.
Защото не искам здравето ми да струва 450 лева месечно. НЕ.
Димитър Тадаръков бе избран за изпълнителен директор на фонд "Земеделие"
Той бе в списъка на кредитните милионери през 90-те, сега е ковчежник на ДПС
От Нетинфо.
Трудно е да се коментира подобна новина. Заглавието е само по себе си и новина, и коментар... Прочее, всеки може да пусне името на г-н Тадаръков в Google и да се образова относно интересната биография на "ковчежника".
Излишно е да казвам, че той практически остава именно ковчежник на ДПС ...
... нещо в позициите на "десните" партии по отношение на Турция и на именно турския характер на ДПС (а не по отношение на корумпираната мафиотска същност на тази корпорация) ми се струва актуално, колкото и този текст от "Къде си вярна ти любов народна ..." на Добри Чинтулов. Стоенето "противо турците" май се удава предимно на отчаяни сталинисти, които гласуват за "Атака", закичени с петолъчки от времето, когато са играли табла с Янко е Првешката кръчма.
Същевременно, ДПС е наистина образец, мостра на олигархичния модел на управление на България. Те правят в централното управление това, което мнозина си позволяват само на местно ниво - там, където гласовете на недоволните е далеч по-лесно да бъдат сплашени, купени, смачкани.
Ето и два примера, които са твърде постни, но само на пръв поглед:
Проект за небостъргач край с. Тънково разглеждат общинарите в Несебър
24 предложения за промени в подробния план на западната зона в туристически комплекс "Слънчев бряг" ще гласува на днешното си заседание общинският съвет в Несебър, съобщава БНР.
Рекордният брой предложения са свързани с предстоящото строителство на територията на комплекса.
Общинският съвет ще разгледа и проекта на главния архитект Валентин Димов за изграждането на курортна зона Иракли, както и за строителството на небостъргач в местността Боруна край село Тънково. (край на цитата)
Един колега доста уместно коментира казуса "Небосъргач на село" - Е все някъде трябва да остане See View, нали?
В този кратък цитат има поне три примера за корупция и административно безумство.Засега ще ви оставя задачата, че жената ме чака : )
(Публикувано в днешния брой на вестник "СЕДЕМ")
Очевидно разговорът се върти около темата за бъдещето на г-н Иван Костов и съответно се води в ограничената обществена среда, която наистина се интересува от този частен въпрос. Според мен ДСБ има нужда от разговор с доста по-широк кръг граждани, разговор за идеи и политики, за възможностите за противостоене срещу олигархията още сега, още преди да е постигнала очаквания унищожителен успех на местните избори наесен. Нужно е на първо време избистрянето на пет-шест политически позиции, които да мобилизират реформисткото малцинство без оглед на дребни лични обиди и симпатии, позиции сериозни и безспорни, които да отделят зърното от плявата в буренясалото поле на «десницата». Едва след това идва време за разговора дали лидерството на Иван Костов е полезно средство, подходящ инструмент за постигане на целите или не.
ДСБ в момента няма краткосрочни политически цели, няма стратегия за противопоставяне на олигархията по места, няма и ясен политически идеал. Голямата цел – изключително погрешно поставена – в продължение на три години беше «ДСБ да поеме лидерството вдясно». На въпроса какво точно е «дясно» в български условия, имахме готов отговор – «Легитимна десница са партиите, членуващи в ЕНП». «Силна България в Европа» се проектираше като «Силна ДСБ в ЕНП».
Ядец. Едва сега се видя дълбинната глупост на тази позиция. И празнотата на политическата ни цел. Европейската народна партия обяви за автентична и легитимна десница една странна група от индивиди, обединени от факта, че са се хванали отчаяно за крайчеца на кожения шлифер на една бивша (???) мутра.
Така резултатът на изборите за Европейски парламент се оказа не просто политически провал, но и ценностен срив. Ако нашият идеал не е силна десница – член на ЕНП, какъв е тогава?
Няма да скрия, че останах гръмнат от посланието на г-н Вили Лилков в статията му «Прагматично за ДСБ» от последния брой на вестник «Седем». То изцяло отмества разговора от ценностите и идеалите към технологията за създаване на силна организация и влизане във властта чрез коалиция с постоянни «политически съюзници от десницата». Не мога да отрека, че тази технология е добре описана и множество от конкретните предложения са смислени и навременни. Но те са еднакво валидни за всяка партия, която се стреми да спечели места в общинските съвети наесен. Обучението на кадри ли е нашият политически идеал? Или изграждането на медиен център?
Особено тревожни са думите: «Нов голям реформаторски проект едва ли ще получи сериозна подкрепа, защото сериозните реформи, довели България в ЕС и НАТО, вече са факт.» Тази позиция заявява отказ от реформаторско усилие в една държава, чиито институции са модерни, но обществените отношения и моделите на упражняване на власт са на средновековно феодално ниво. Държава, в която на инициативата и труда на отделния индивид се гледа преди всичко като на източник на облаги за чиновническите бизнес кръгове, които са го яхнали. В която образованието все повече се превръща в процес на оформяне на рамка от празни патриотарски клишета, която да помага щото телето да не се откланя от пътеката, по която го впрягат. В която, най-сетне, правосъдието служи на справедливостта колкото волът служи за разплод.
«Сериозните реформи» НЕ СА ФАКТ. Факт е само и единственно преходът към среда и институции, които правят сериозните реформи възможни.
Именно една програма за сериозни реформи в самата тъкан на местната власт би могла да мобилизира и обедини реформистите в България. Нужно е да се приеме «Харта за реформи» в местното самоуправление и да се преговаря с всеки, който приема принципите й, с всеки, който е готов да допринесе за обогатяването й. Да се даде битка на олигархията в сърцето на нейната власт – мрежата от полузаконни връзки, чрез които местната власт и локалните бизнес групировки се поддържат взаимно и отнемат свободата на гражданите. Местната власт е живата тъкан на олигархичната обществена структура. Тя храни партиите с черни пари, тя корумпира реформаторите – процес, който наблюдавахме отблизо в продължение на десет години в столицата.
Неслучайно сам Гоце Първанов е вдигнал на крак дежурната си клика «Интелектуалци срещу реформите» в защита на т.нар. «успешни кметове», независимо от коя партия тези последните са избрани. Прочее, същите кметове, които – независимо от коя партия са избрани, често против волята на избирателите си – направиха невъзможното за преизбирането на Първанов.
Няма нужда ДСБ да стои в ступор в очакване на провал на местните избори. Няма и нужда да се хвърля в «спасителни коалиции», защото те не могат да спасят друго, освен креслата на неколцина общински съветници. Пред ДСБ има и очевидни цели, и очевидни противници. На тази основа може да има и различни форми на сътрудничество, може би с различни организации във всяка различна община, и съвсем не задължително с намиращия се в продължителен период на полуразпад Съюз на демократичните сили.
Едва в контекста на един сериозен реформаторски проект, със съзнание за търсената подкрепа извън «ядрото», за предпочитаните съюзници и подходящата организация на подобни “мрежови” съюзи, ДСБ би трябвало да прецени дали активната политическа роля на Иван Костов е полезна или не.
В противен случай, ако дискусията се дължи единствено около ролята на г-н Костов за съхраняване на общо взето доста абстрактните ценности на ДСБ, има опасност в очите на мнозинството около нас да изглежда, че ценностите на ДСБ са ... г-н Костов.
В началото на ХХ век тази партия е била - справедливо или не - възприемана като азбучен пример за лидерска, та чак лидероманска партизанска група. не малка роля за този етикет е играел партийният химн "Да живее Дедо Радославов...".
Цитирам по памет, но Кацаров пише: "Всички знаехме кой е Васил Радославов, но никой си нямаше и понятие каква точно е Идеята му...".
Тук искам да отбележа личното си мнение, че втълпеното ни от русофилската историография 100% отрицателно отношение към Радославов е, меко казано, едностранчиво и спорно. Васил Радославов и Либералната партия имат важна и противоречива роля в историята ни, но със сигурност имат сериозен исторически принос.
Толкова повече историята с партийния химн е смешна, а в исторически аспект - тъжна, защото лепва петно на истинските стойности на личността на "Дедо Радославов".
Подозирам, че се сетихте защо пиша това, нали?
Конкретният повод е този, доста семпъл откъм информация, материал:
ДСБ не вижда алтернатива на Иван Костов
Първите дискусии в рамките на ДСБ, с участието на ръководство, депутати и учредители на партията (доста интересна и противоречива група), са завършили с очаквания извод, че "Няма кой да Го наследи ..."... " ДСБ не е готова да съществува без Костов"... и т.н. и т.н., които в крайна сметка стигат до генералното, сюблимното:
"БЕЗ КОСТОВ НЯМА ДСБ!"
Това, разбира се, е пълна глупост. Тъй както е възможно да няма ДСБ барбар с Костов, толкова е възможно и да има ДСБ без него.
Лошото е, че именно супер "костовистите" издигат лозунг, който е на въоръжение сред противниците на тази партия от самото й учредяване.
"Без Костов няма ДСБ" - провиква се Андрей Райчев
"... няма ДСБ, няма ДСБ", отговаря му ехото от Кърниградска ...
Моето скромно мнение, че има резон Костов да подаде оставка и да не се кандидатира повече. Нещата са докарани дотам, че без радикална промяна в облика и политиката на партията, тя не е способна да играе съществена политическа роля,* каквато сама си поставя.
От друга страна, има сериозна логика Иван Костов да запази поста си, при определени цели на партията ДСБ (може би различни от целите, които ми харесват на мен... но това е отделен разговор).
При всяко положение лозУнгът "Без Костов няма ДСБ" е унизителен за Костов и за ДСБ...
Междувременно, във вестник "Седем" столичният корифей на ДСБ Вили Лилков се е изпляксал, че "... Нов голям реформаторски проект едва ли ще получи сериозна подкрепа, защото сериозните реформи ... вече са факт." Ами неговата подкрепа няма да я получи - за 8 години в общинския съвет хич не му се искат реформи...
А твърдението, че "сериозните реформи" в България вече са факт, нямам думи - това е тема на отделен постинг, и г-н Лилков ще си го получи. Само - ей тъй, за завършек - ще добавя, че ако целта на ДСБ не е "нов реформаторски проект" а някакви дребни политики, аз от ДСБ нужда нямам. Да я дадат на Лилков, да се обединява с Боби Кюфтето и Иван Колчаков...
