Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Toва е старият блог на Радан Кънев (известен още като The Hobbit из политическите форуми на родината). Тук се съхраняват архивни статии, постинги и изобщо различни позиции, някому дори интересни... Новият дневник на Радан е на radankanev.blogspot.com
Автор: thehobbit Категория: Политика
Прочетен: 892581 Постинги: 186 Коментари: 1374
Постинги в блога от Октомври, 2006 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
С този съвсем спонтанен текст започва поредицата ми от статии, есета или просто забележки, посветени на реформисткото малцинство в България. 

Ще последват няколко мои стари материала, които потвърждават последователността на възгледите ми и сравнително точното сбъдване на прогнозите ми (особено мрачните).

Кратък и пристрастен опит за анализ на изборния резултат на кандидата Неделчо Беронов.
  С напредването на нощта на 22 срещу 23 Октомври, прогнозните резултати на   г-н Неделчо Беронов се сринаха до едноцифрено число и преминаха от зоната на провала в зоната на катастрофата. Част от изводите, които правя въз основа на този резултат, не са оригинални, а част от причините за него бяха посочени многократно, включително и от мен, както в частни разговори, така и публично – в медиите и интернет пространството.   Ще опитам да обсъдя проблема през призмата на три различни, макар дълбоко свързани, явления :   1. Президентските избори и разделението на реформистките избиратели.   Очевидно е, че «десният», а всъщност – реформаторски електорат е дълбоко разделен и че това разделение съвсем не е плод на лични дрязги на неколцина лидери, както медиите упорито внушаваха, а и продължават да внушават. Налице са множество програмни, ценностни и дори психологически различия, които попречиха на избирателите да се обединят дори тогава, когато лидерите им се снимаха в поза «Д"Артанян и тримата мускетари». Съществува все по-дълбока пропаст между – условно казано – «партийните десни», т.е. твърдите електорати на двете основни партии СДС и Демократии за силна България от една страна, и един по-широк кръг от реформистки настроени избиратели, които имат все по-слаба мотивация за участие в избори.   1.1. Пасивността на твърдите ядра: «Партийните» избиратели се отличават с безусловна вярност към десния консерватизъм, който в общия случай е наследен от техните родители. Тяхната мобилизация би гарантирала на един общ кандидат поне участие на балотаж. В огромната си част те изискваха и приветстваха единната кандидатура на десните партии, но … мнозина от тях НЕ гласуваха за нея.   Причината е проста – разделението между твърдите ядра на ДСБ и СДС съвсем не е случайно, произволно и нещастно стечение на обстоятелствата.  Днес привържениците на основните десни партии имат различия по десетки въпроси и изобщо различни мотивации и очаквания за участието си в политиката. Дясното единение за президентските избори беше мотивирано от една страна от конформистки за стремеж сглобяване на печелившо мнозинство. От друга – от мечтата за възстановяване на твърдото антикомунистическо и консервативно ядро, което да възприеме идеите и посланията на ДСБ и, «въоръжено» с тях, да обедини десния вот и постигне резултат, сходен с този на действащия президент. И двете мотивации бих определил по-скоро като мечти, отколкото като реалистични и осъществими стратегии.   Безспорно е, че нито една от двете групи не видя в г-н Беронов олицетворение на надеждите си, а кабинетната процедура по преговори за обща кандидатура разочарова и настрои скептично привържениците и на двете основни партии на «дясното». Това разочарование се изрази в отказ от гласуване, мотивиран от нежеланието за съпричастност към нова загуба, нежелание за подкрепа на една некрасива процедура, страх от заемане на позиция, която би изглеждала подчинена на недолюбван политически лидер.   1.2. Реакцията на реформистката периферия.   Що се отнася до избирателите с реформистки позиции, които не обвързват позицията си с постоянна симпатия към конкретна партия, можем спокойно да констатираме, че те не се въздържаха от гласуване, а активно бойкотираха изборите. Основен извод от (не)гласуването на 22 октомври е, че те не само не се вълнуват от взаимодействието на «десните» партии, но дори се отнасят враждебно към този процес, който връща реформаторската общност на плоскостта на 90-те години. Реформистката периферия се състои предимно от т.нар. «активни» граждани, чиято «дясна», анти-статукво позиция е основана на лични борби и проблеми през последните години. Твърде рядко политиците от десните партии оценяват факта, че именно тези граждани са далеч по-радикални в реформистката си позиция. Тяхната отстраненост от политиката на «дясното» се дължи не на разединението на няколко малки партии, а на нереформираността на тези партии, на относителната им неадекватност към ежедневните проблеми, особено тежко проявена в клиповете и посланията от кампанията на г-н Беронов.   Именно във връзка с оценката на поведението на тези радикални избиратели са необходими сериозни изводи относно 2. Президентските избори и посланията на «дясното»:   Резултатът от 22 октомври безусловно показа, че редица познати послания – някои от началото на прехода, а други –  рожба на кризата на дясното през последните години – просто не работят. Част от тях не въздействат дори на твърдите електорати, а други направо отблъскват периферния радикален вот.   На първо място стана очевидно, че твърдите и неадаптирани антикомунистически послания не въздействат емоционално никому. Те не мобилизират дори и най-твърдия електорат, състоящ се от хора, лично пострадали от комунистическия режим. Напротив – очевидната безпомощност на кампания, основана на песни като «Вдигни очи» и «Аз не съм комунист»  силно дразни хората, които са основателно разочаровани от липсата на декомунизация в обществото.   На второ място, традиционно дясното, консервативно и патриархално послание предизвиква симпатии единствено сред много тесен кръг избиратели, повечето от тях – твърди симпатизанти на Демократии за силна България. При всяко положение «сенаторският» образ на кандидата Неделчо Беронов отблъсна много повече гласове, отколкото привлече. Навярно тук е мястото да отбележа, че продължава да не бъде оценен простият факт, че далеч над половината реформистки настроени граждани на България нямат «десни» и «консервативни» социални позиции и убеждения. Ударението върху консервативния образ и послания през кампанията даде ясни доказателства за тази моя стара теза – твърде късно и на ужасна цена. В същия контекст стана ясно, че изявено патриотичното говорене е чуждо на реформистките среди. Мнозина от българските граждани със силни прозападни настроения се гордеят със способността си да гледат критично на собственото си общество, с неговите примитивни традиции и културна изостаналост. Дори в умерения национализъм те не виждат друго, освен популистки реверанс към хора, които не понасят.   И най-сетне, мантрата на дясното единство е толкова по-отблъскваща, колкото повече отблъскващи муцуни сядат на масата на преговорите. Практически никой от съюзниците не носи свой електорат, но много ефикасно отказва чужд – в повечето случаи напълно заслужено. Този процес се прояви дори и между партиите, членки на ЕНП или части от старото, голямо СДС/ОДС.
Но особено типичен беше резултатът от заиграването с популистката «десница» около селския кмет на София Бойко Борисов. Практически нито един от симпатизантите на т.нар. сдружение ГЕРБ не подкрепи г-н Беронов, но мнозина представители на радикално реформистката периферия се обърнаха отвратени от фалшивата кметска «подкрепа».   3. Цената на «фалшивата победа».   В заключение, аз бих отдал провала на единната кандидатура на десните партии на един основен фактор, синтезиращ в себе си огромна част от изложените обстоятелства и изводи: Реформистките партии платиха огромна цена за компромисите, допуснати в името на една ефимерна, да не кажа невъзможна победа. В името на тази победа, десните партии издигнаха кандидат, без да допуснат дори членовете си до обсъждането, изолирайки потенциалните си гласоподаватели изцяло от процеса на номинация. Очакването, че в името на победата срещу Георги Първанов избирателите ще преглътнат това поредно разминаване, остана излъгано. И за това имаше основателна и предвидима причина: Демократично настроените избиратели, или както предпочитам да ги наричам, избирателите – реформисти, от самото начало на кампанията не вярваха в победата на тези избори. Те възприеха заявения стремеж на лидерите си като лъжа, оправдаваща поредното отлагане на демократичния разговор вътре в реформисткото пространство.   За разлика от лидерите на десните партии, мнозина граждани с реформистки убеждения отлично разбират, че са в позиция на социално малцинство и предпочитат честно да си признават този факт. Те самите не са склонни на компромис в името на изборна победа и с готовност наказват подобни компромиси, като задълбочават загубата, лишавайки десницата от своя глас.   На реформисткото малцинство е очевидно нужен подход към стратегическа загуба, съпроводен с крайна мобилизация на ресурсите и изграждане на модерен образ и послание. Дали отделните десни партии ще намерят начин да осъществят този проект заедно, е без значение за избирателите – те дори печелят от конкуренцията на идеи, тъй както губят от безидеен компромис.
Категория: Политика
Прочетен: 9191 Коментари: 37 Гласове: 0
Последна промяна: 24.10.2006 15:08
Пускам оригиналната версия, защото така и не одобрих нито един превод на български:) Извинявам се за евентуални дребни грешки - писах го на един дъх, както си го знам наизуст: 

IF   If you can keep your head when all about you Are loosing theirs and blaming it on you, If you can trust yourself when all men doubt you But make allowance for their doubting too;   If you can wait and not be tired by waiting Or being lied about don’t deal in lies, Or being hated – don’t give way to hating And yet don’t look too good, nor talk too wise;   If you can dream and not make dreams your master If you can think and not make thoughts your aim, If you can meet with triumph and disaster And treat those two impostors just the same;   If you san bear to hear the truth you’ve spoken Twisted by knaves to make a trap for fools, Or watch the things, you gave your life to – broken And stoop, and build them up with warn out tools;   If you can talk to crowds and keep your virtue Or walk with   kings nor loose the common touch, If neither foes nor loving friends can hurt you If all men count with you but none too much;   If you can fill the unforgiving minute With sixty seconds worth of distance run, Yours is the Earth and everything that’s in it And which is more – you’ll be a man, my son!
Категория: Политика
Прочетен: 11296 Коментари: 9 Гласове: 0
Последна промяна: 23.10.2006 15:11
23.10.2006 12:03 - Загубихме ...
... разбира се - напълно очаквано. 

Няма място за трагедии и вайкане, но има адски много място за сериозни, дори радикални анализи. Аз ще направя моите тук, надявам се читателите на този блог да не се стопят като десни гласове на президентски избори. 

Но първо правя три неща: 

1. Преименувам блога, защото моята кандидатура вече я няма

2. Махам (временно) линка към сайта гоце.нет, защото не искам по никакъв начин да подкрепя Волен Сидеров. 

3. Публикувам (вж. следващия постинг) едно много важно за мен стихотворение и сърдечно БЛАГОДАРЯ на всички посетители на блога ми - то е поздрав за тях.


Разбира се, всички текстове, които съм написал по време на кампанията - а част от тях днес изглеждат леко смешни - ще останат. За спомен от тези избори и за да е ясно, че аз не се крия от позициите си.
Категория: Политика
Прочетен: 3264 Коментари: 9 Гласове: 0
Последна промяна: 23.10.2006 12:19
Това е от тук: http://sparhawk.blog.bg/viewpost.php?id=14910 със специалните ми комплименти за младия автор, който разполага с изобилие от разум, култура и тънко чувство за хумор:



Избори за президент :) Следващия месец за пръв път ще мога да гласувам на президентски избори и, противно на повечето мои връстници (21-22 години) смятам да се възползвам от правото си. Досега съм гласувал винаги при възможност, макар и за крайно различни кандидати. Все пак като цяло клоня към десните сили, поради семейството си и личните ми симпатии към една прозападна политика, която те си изповядват от край време.
Както е характерно за България, кандидатите са особено много - в случая 7. Доколкото си спомням на последния вот в САЩ бяха едва трима. Тук обаче всеки вярва, че може да оправи със замах нещата. Цяло чудо е, че до кандидатури не стигнаха любимия на народа шоумен Митьо Пищова или престарелия лидер на БКП Владимир Спасов. След тежък жребий бюлетините подредиха кандидатите в следния ред:
1 Неделчо Беронов, който е издигнат от Инициативен Комитет и подкрепен от ДСБ, СДС, Демократическа Партия, ЗНС и БСДП.
2 ген. Любен Петров, който е издигнат от Иницативен Комитет и е подкрепен от крайнолеви формации като ПК "Нова Зора".
3 Георги Първанов, издигнат от - познайте - Инициативен Комитет и подкрепен от БСП и ДПС.
4 Григор Велев, издигнат от националистическата партия  "Целокупна България" (признавам си, макар да съм политикан не бях запознат със съществуването и)
5 д-р Петър Берон, издигнат от (изненада!) Инициативен Комитет и подкрепен от съюз "Защита" и части от коалиция "Атака"
6 Волен Сидеров, издигнат от партия "Атака" (стана малко сложно тук)
7 Герги Марков, издигнат от партията Ред, Законност, Справедливост и подкрепен и от Новото Време.
От тази великолепна седморка трябва да си избера фаворит, който да подкрепя в изборния ден. Макар аз да си имам такъв, бих искал да стигна малко по-драматично до избора си, почвайки кандидатите отзад-напред от този, който най-малко бих подкрепил до фаворитите ми.
Сега, признавам си, за господин Велев го познавам доста слабо като фигура и го свръзвам само с физиономия. Той обаче е за силна армия, което само по себе си е хубаво. Опасявам се обаче, че той е и за наборната служба, която по принцип трябва да падне през 2008, а това е нещо, което приветствах. Така, че поради незнание и несъгласие не мога да гласувам на сляпо за Велев.
Ген. Петров и Волен Сидеров ги знам и причината да не ги подкрепям е същата - шубе ме е, че ще викат за казарма, бич за всеки младеж. Сега, когато има закон за професионализация, ме е страх да не върнат нещо назад. А и генерал Петров е мнооооого ляв, направо комунист, а аз за тях меко казано нямам особено високо мнение. Макар, признавам, вицето му Нели Топалова несъзнателно пуска диви лафове в интервюта :)
Сидеров ми е също краен, а и не ми харесва антизападната му реторика. Едно е човек да приказва против циганската престъпност и диктата на ДПС във властта, друго е да бълва против САЩ, ЕС и НАТО. Този човек не ми харесва като позиции и послания и не мога да го подкрепя.
Петър Берон, който освен текущ националист и бивш шеф на СДС е и известен учен-биолог изглежда свестен човек, но понякога ги плещи едни много особени неща, а и смятам, че е по-ценен за науката, отколкото за политиката, при все, че като цяло нямам лошо мнение за него. 
Сегашния президент Георги Първанов е умерен човек и дипломатичен, не случайно спечели на магия предишните избори и успя да сформира коалиция между уж непримиримите врагове БСП и НДСВ. Обаче, защо му трябваше да вкарва и ДПС вътре... От тази партия и антибългарската им политика понякога ме побиват тръпки. А и нейния лидер Ахмед Доган, гледащ лукаво като невестулка определено мисли лошото на страната. Първанов направи голяма грешка, като се сдуши с него и затова аз не мога да го подкрепя, хем, че не ми е антипатичен.
Така остават двамата десни кандидати - председателя на Конституционния Съд Неделчо Беронов и председателя на УС на синя футболен клуб "Левски" Георги Марков.
В тази дилема аз не мога да не подкрепя Беронов. Марков радва с левскарските си позиви и сигурно събужда носталгия у тези, които са го гледали по седесарските митинги в зората на 90-те (тогава аз съм бил на 7 годинки), обаче постъпката му да се яви на тези избори е адски недалновидна. Преговорите за кандидатурата на Неделчо Беронов бяха толкав мъчителни и в тях десните лидери като, че за пръв път от разцеплението през 2003-та насам  сполучиха да си подадат ръка за да направят нещо заедно.  Марков нямаше смирението да се присъедини към Костов, Стоянов, Праматарски и остана встрани. Вярвал, че е по-избираем. Сигурно и Петър Стоянов мисли така, обаче в решителния момент подкрепи Беронов в името на общата "синя идея".
Иначе самия Неделчо Беронов е може би най-способния десен кандидат от много години и да не кажа единствения с автентично излъчване на консервативен европейски политик. Сдържан, възпитан, достолепен, остарял като добро, отлежало уиски той изглежда като кандидат, който човек спокойно може да подкрепи, без да се опасява, че после може да съжалява за избора си.
Така, че, учудващо може би за млад човек като мен, аз реших да подкрепя възрастния господин Беронов. С надеждата за достойна България в Европа :)
Категория: Политика
Прочетен: 2149 Коментари: 9 Гласове: 0
19 октомври 2006г. Асоциацията на българските градове и региони дава категоричната си подкрепа за Неделчо Беронов и Юлияна Николова като кандидати за президент и вицепрезидент на България.

image

Още веднъж ще повторя позицията си: 
http://thehobbit.blog.bg/viewpost.php?id=16507

Че подкрепата или полу-подкрепата на Бат" Бойко не е от особена полза за професор Неделчо Беронов. 

Твърде различни са тези двама мъже... 

Интересното е, че след като навреди с каквото можа, селският кмет на София сега се присламчва към една успешна - въпреки него - кампания. 

Абе, успех. 

Категория: Политика
Прочетен: 918 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: thehobbit
Категория: Политика
Прочетен: 892581
Постинги: 186
Коментари: 1374
Гласове: 2389
Архив
Блогрол