Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Toва е старият блог на Радан Кънев (известен още като The Hobbit из политическите форуми на родината). Тук се съхраняват архивни статии, постинги и изобщо различни позиции, някому дори интересни... Новият дневник на Радан е на radankanev.blogspot.com
Автор: thehobbit Категория: Политика
Прочетен: 892653 Постинги: 186 Коментари: 1374
Постинги в блога от Ноември, 2006 г.
<<  <  1 2 3 4
13.11.2006 20:13 - Париж...
Има моменти, в които човек не мисли за политика. 

Дори и ужасно политизиран човек като мен... 

Поне не ... пряко. 



image


Париж е твърде внушителен, твърде прекрасен (по-прекрасен, отколкото скъп :) ) и все пак ... твърде политически. 

Свикнали сме, особено в последно време, да възприемаме Франция като опозиция на дясно-либералните доктрини, като някаква страна-урод, символ на това, което трябва да мразим по default  - високи данъци, силна централизация, намеса на Държавата в регулацията на пазара, висок дял държавно участие в икономиката, бюрокрация, преразпределение на благата ... абе социализъм. 

Няма да се разпростирам. (Това мнение все пак е в графа лични дневници)

Обичам да съдя по резултатите. Резултатът "Париж" иде да ни напомни една позабравена истина: 

Няма дилема "САЩ - добро vs. Франция - лошо"

Има друга дилема...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1517 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 13.11.2006 20:21
... Или "До скоро", защото заминавам за една седмица на позакъсняло и толкова по-очаквано пътуване до Париж. 

За това време оставям на вниманието на посетителите на блога един материал, който написах по повод (и преди) създаването на ДСБ преди две години и кусур и който е еднакво актуален и сега. Поне за автора си:) 


................................

Ще разгледам понятието “партия” като неформална обществена фракция, общност от граждани, техни организации и представители, които защитават определени идеи и се идентифицират с определени обществени цели. Тази
part от обществото обединява политически ангажирани хора с такива, които не се интересуват и не участват в политическите процеси в тесен смисъл, а често обединява членове и симпатизанти на различни формални партии. 

................................

Седнал на крайната маса в “Зеления дракон” и пресушил две трети халба от най-хубавата бира на Средната земя, аз не се интересувам от съдбата на “официалните” политически партии.
Интересува ме успехът на единствената партия, в която се усещам “свой човек” – неформалната “партия на реформистите”.

Каня ви да седнете до мен и да погледнете целите на моята партия през увеличителното стъкло на халбата ми /междувременно надлежно напълнена с нова половинка кехлибарен елексир/.
Програмата на партията ми е безпределно проста. Тя иска реформи без революции. Непрекъснато и упорито отдалечаване от модела на комунистическата диктатура във всички обществени сфери – в политиката и сигурността, в икономиката и културата, в спорта и кръчмарското дело. Иска общество, максимално различно от това преди ’89 година, постигнато с методи различни от комунистическите.

Реформистката партия не иска третиране на симптомите на социалистическата болест, а упорито лечение на същностната обществена инфекция. За предпочитане е лечението да не се провежда с антибиотици, а със здравословен начин на обществен живот и стимулиране на собствените защитни сили на гражданите.

Каузата е модернизацията на обществото ни и повишаването на качеството на живота на отделния гражданин. Партията на реформистите е по необходимост антикомунистическа и разглежда комунизма като липса на свобода, липса на възможности, липса на качество на живота.
Комунизмът обаче е само една от формите на липса на свобода и качество. Практически всяка носталгична доктрина носи в същината си опасност за свободата и развитието.

През погледа на хобита, противник е всеки, готов да сложи на ръката си
The Ring of Power, да наложи волята си над живота, труда и почивката му. А историята познава мнозина с подобни стремежи...



По тази причина аз съм против комунистите и тяхната перверзна представа за прогрес, но и против всеки опит на разни попове и патриарси да наложат религиозни доктрини като правило в ежедневието ми...


Против силовото централизирано управление, но още повече против опитите за квазифеодално владичество на локални дерибеи и групировки...


Против вездесъщата бюрокрация и прекомерното преразпределение, но и против възможността на недосегаеми олигарси да си купуват политическа власт и да елиминират конкуренцията по нормативен път...


Против всевластието на държавния репресивен апарат, но и против замяната му с правосъдие на групировките.

Тези позиции не са елемент от противопоставяне “ляво – дясно”, а по-скоро “промяна
vs статукво”. В тази схватка “десните” идеи и парадигми не дават адекватен отговор на проблема, а евентуалното забягване към балкански родово-общинен консерватизъм с православни нотки е опасно почти колкото комунистите...



The Hobbit

Редактирам си постинга, за да цитирам някой, който се е изказал много по-ясно и точно от мен: 

" Да, сега наистина е нужна нова политика и тази политика трябва да назове неприятни факти напр. относно трудностите, които ние всички ще имаме да си отворим пространство в един свят, където хората вече са развили умения да се конкурират, докато ние не сме. Това предполага десните партии отново да се нагърбят с трансформационно лидерство, което по дефиниция е етична позиция, много ми е любопитно как ще стане това, защото «политически опит и свежо дръзновение» не са достатъчни. "

Категория: Политика
Прочетен: 6608 Коментари: 3 Гласове: 0
Последна промяна: 03.11.2006 19:24
<<  <  1 2 3 4
Търсене

За този блог
Автор: thehobbit
Категория: Политика
Прочетен: 892653
Постинги: 186
Коментари: 1374
Гласове: 2389
Архив
Блогрол