До вчера ние се надсмивахме, а мнозина се радваха на "шопската солидарност". Солидарни сме ако трЕбЕ да получаваме, недотам - ако ще се дава... 



Образът на Чудомировия шоп предизвиква сред читателите доста повече симпатии, отколкото е вложил авторът ... 

От няколко дни насам тази "солидарност" има трагични отенъци. Ето тук: http://leftismer.blog.bg/viewpost.php?id=30726 един самоопределил се като доста ляв младеж обвинително призовава "съюзниците" от ЕС да се размърдат, за да помогнат за спасяването на медицинските ни сестри. 

Цитирам : 

" На прага на ЕС сме, уж... И какво прави ЕС? Показва солидарност? ХАХА! ... " 

Истината е, че ЕС, в рамките на умерените си възможности, не само "показва", но и осъществява своята солидарност. С ясното съзнание, че Либийските енергийни ресурси са важни за няколко страни от Съюза. 

Та питанката ми е какво направиха българските управници, когато сключиха "изгодна" сделка с Газпром седмица преди влизането в ЕС, изпаднали в щастливо неведение за опитите на Европа да изгради обща позиция и политика по енергийните доставки? 

Случайно забравили за позицията на Полша и Балтийските страни, с които - по прости исторически съображения - би трябвало да сме особено солидарни? 

Боя се, че нашият "ляв" приятел е приветствал сделката с Газпром и е обяснявал, че нашите интереси - разбирай цената на "топлото" и на "тунджата" - са защитени в мига, в който компрометираме енергийната политика на ЕС и в частност - на приятелите си от Полша, Литва, Латвия и Естония ... 

Аз не се съмнявам, че Европейският съюз и представителите на влиятелните страни-членки ще продължат натиска срещу бандитския режим на Кадафи. Резултатът е неясен, последиците от джамахирийското правосъдие са вече ужасяващи ... Но солидарността на страните от ЕС е налице и ще играе все по-важна роля, след като ние най-сетне се решихме да "втвърдим тона". 

Остава открит въпросът - това ли ще е нашето лице в ЕС? Лицето на хитреещ и оплакващ се шопски тарикат? Като казвам "шопски тарикат", та все едно лице ми идва: 



Упппс, те били две шопски лица на тази снимка ... 

Чини ми се, че е нужно спешно да приемат и Турция в ЕС, че на нашия национален герой му е скучно без брат"чеда Настрадин Ходжа... 

2. Лицето на Троянския кон (в добрия смисъл на думата). 

То не закъсня да се прояви, броени дни след като един мил руски дипломат ни удостои с честта да поемем тази отговорна роля... :  http://www.mediapool.bg/show/?storyid=124536

Ето това е Троянски кон в  традиционния, "лош смисъл": 



... а в добрия смисъл изглежда така*: 



И тъй, Ганьовският номер не мина, но Газовият май ще мине. България влиза в ЕС на крилете на едно сепаративно споразумение, което със сигурност компрометира общата енергийна политика на ЕС спрямо Русия. 

Но ... защитавало българските интереси. Това е една интересна теза, на която ще се поспра за момент: 

1. Дали провалянето на общата политика спрямо Русия подпомага интересите на общо взето малката и безпомощна България? Дали нашата позиция по този сепаративен договор е наистина изгодна? Дали - ако е изгодна - сме годни да я защитим сами след 5 години, когато поредният Милер дойде да изнудва поредния Овчаров? 

Моят отговор е Не, Не и Не. 

2. Но въпросът има и друг аспект: "Кое е по-важно - коректността към партньорите от ЕС или цената на горивата?"

Убеден съм, че мнозина ще кажат - "Цената на горивата е най-важна, таковай им общата европейска политика". 

И тук, тъкмо тук, ще стане дума за Третото лице на интеграцията ни ... 




* На мен повече ми прилича на "Глист в добрия смисъл на думата", ама нейсе ...

1. Лицето на отхвърлената българска крава. 



То надали е толкова невинно, като това теленце, което тъжно ни гледа от нета, сякаш отвъд чамовите греди е Евросъюзът, в който то няма да бъде изядено... 

Всъщност отхвърлената крава се оказа символ на Ганювщината, на стремежа за дребно тарикатско "надхитряне" и наивната, дори тъпоумна вяра в собствената хитрост, в успеха на поредната лъжа. 



Мдааа, трябва да признаем, че плакатът е доста сполучлив. Особено ако наместо Урумовото лице надничаше Кабиловото: 



Особено забавно става ако се сетим, че само седмица по-рано бедната българска свиня беше отблъсната от ... Русия. Кой знае защо, медиите ни тогаз не бяха тъй печални...

... на редовните посетители на този блог за мълчанието. Имаше много интересни поводи за моите "Записки", но съм възпрепятстван от по-важни неща - неприятни събития в личен план и приятни (т.е. много работа) в професионален. 

До скоро и нещо много красиво от мен: 

... му се приискали на малкия Ал-Джебури. Това човече изобщо е отвратителен пример на конфликт на интереси, чадър над пряка корупция и на всичкото отгоре - безнадеждна некадърност. 



Но да се върнем на принципния въпрос: http://focus-news.net/?id=f5706

Марио Ал-Джибури: С оглед устойчивото развитие на туризма, логично е, когато се издават разрешения за строителство, да се търси и мнението на Агенцията по туризъм

Приискало му се на Марио да издава и разрешения за строеж... Малко се пълни касичката на НДСВ от туристическите лицензи. 

Това е типичен, учебникарски пример за създаване на нови и нови пречки пред бизнеса с единствената цел държавната администрация да си осигурява приходи от рушвети. 

Ще кажете (и Марио го казва) - "Презастроени са курортите!"  - на мен това ми е твърде, до болка известен факт. Но България има закони, които определят кога, при какви условия един строеж е законен. Има органи, които приемат устройствени планове и издават разрешенията. 

Ново бюрократично ниво няма да реши проблема - община Несебър (например) има достатъчно права да ограничи застрояването, но не ги упражнява. Защо да вярвам, че Марио ще ги упражни? Защо да си мисля, че той се изкушава по-трудно от един Несебърски общинар? 

Има и друг въпрос - откъде накъде група чиновници да имат право да преценяват кой баир е подходящ за хотел и кой - не?  Това е работа на инвеститорите да изберат гледката, вятъра, дрън дрън. А работа на общината, на ДНСК и пр. е да следят за екологичното равновесие, за безопасността и пр. 

Марио там няма работа. 

В интерес на истината, това предложение няма да мине. Ще кажете - излишно се паля. 

Да, ама не:) - Такива предложения минават ежедневно по общински съвети, министерства и агенции, ден след ден раздуват администрацията, нейните правомощия и възможности за неправомерен "натиск" върху бизнеса. 

Докато накрая бизнесът става придатък към властта, зависим и дълбоко свързан с подводни политически течения. Такива малки "поправки", хиляди и хиляди, създават мрежата, в която е оплетена корпоративната ни стопанска  действителност...

А за изпроводяк, една снимка от една шумна и глупава кампания, за която - и слава Богу - нямахме време да изпукаме достатъчно пари. Твърде бързо ни отсвириха:)