Храмът се намира... разбира се ... на Лубянка.
Официалният сайт на Патриаршията очевидно се гордее с благородната си дейност...
" ... В церемонии приняли участие директор ФСБ России генерал армии Н.П. Патрушев, руководители подразделений ФСБ, священнослужители и прихожане храма, а также художники Московского государственного академического художественного института имени В.И.Сурикова, осуществившие роспись храма, строители, жертвователи и благотворители храма... "
Хич не ми се ще да се запознавам с "жертвователите" и "благотворителите" на този тъкмо храм.
Новината и в www.evangelie.ru - не познавах този сайт и не съжалявам за този период от живота си...
Патриарх освятил фрески храма, в котором сотрудники ФСБ "черпают силы на служение Отечеству"
" ... Патриарх Московский и всея Руси Алексий II совершил накануне освящение стенных росписей в храме Софии Премудрости Божией на Лубянке, восстановленном ФСБ России. На церемонии присутствовал руководитель ФСБ РФ Николай Патрушев, сообщает ИТАР-ТАСС... "
И тъй, чекистите, горди наследници на убийците на няколко десетки хиляди свещеници и на милиони вярващи руснаци, "черпают силы" за поредното убийство зад стените на храма на Божията премъдрост ...
Ето тук: Храм на Лубянке был воссоздан в 2001 году при активной помощи Федеральной службы безопасности. можете да се насладите на клипче от това отрадно събитие...
А тук: Лубянка: храм для ведомственных православных да прочетете ЕДИНСТВЕНИЯ отрицателен отзив, който срещнах в руския нет. Той е от преди 4 (четири) години.
Не мисля да коментирам.
Само напомням позицията си, че православната вяра тепъра ще бъде основно, и то силно и ефикасно, оръжие на наследниците на ЧК, на Азиатския департамент, на радетелите на "Доктрината Брежнев", на днешните главорези из Чечня, срещу българския суверенитет и модернизацията на обществото ни.
Не казвам, че трябва да се откъснем от вярата и корените си. А само, че трябва много да внимаваме какво ни поднасят в потира...
Интересно, макар и леко потискащо пътуване. Горна ВасилИца е разположена по склоновете на разкошна котловина между Ихтиманска Средна Гора и Рила, с вълшебна гледка към заснежените била на североизточните рилски предели.
Самото село е в тъжен, дори стряскащ контраст с природата - бедно, умърлушено, рядко застроено с едноетажен кирпич. Не само автомобили няма да видиш - няма и хора, дори и добитък.
Има един гарер, който - и това е единствената видима стопанска дейност - неуморно цепи рилска дървесина на талпи, до него един Мерцедес и - насред нищото - ето този палат:
Сигурно е на собственика на гатера:( Дано поне сечта е законна...
Ето и гледката, барбар с познатия ви Hyundai и един Колега:) :
Пътешествието продължи в посока Ихтиман и по-точно отдел МДТ (местни данъци и такси) на община Ихтиман. Хората, които трябваше да получат данъците, правеха банкет в работно време, та се поразходихме из този повехнал социалистически рай:
Това, разбира се, е кръчмата. Казва се ресторант "Елит" ... и оше малко "елитна гледка":
На сградата на данъчното пък прочетох следното:
Е, те още управляват... и резултатът е видим с просто око, съответно - с камерата на мобилен телефон.
Гоце(в) Първанов току що - какво облекчение - е млъкнал след изнурително, досадно и опасно двусмислено поздравление до българския народ, който с пиянско овчедушие се е насладил на обясненията за положителната роля на Троянския кон .
Бомби и бомбички трещят, фойерверки летят във всички посоки, Азис, Ивана, Гергана и Гоце(в) Първанов пеят "Многая лета".
България влиза в Европейския съюз.
Парадоксално, но макар България да е влязла в ЕС, трябва да почака един час.
Ние влизаме по Източно-европейско, те ни приемат Централно-европейско.
Един час безвремие. Илюминациите се в разгара си, но правилата не важат.
И в самата сърцевина на този сюблимен час, в 00.30 българско време, по националната телевизия bTV, започва събитието на годината, епохата, вечността... :
Започва грандиозният концерт на Митьо Пайнера по случай влизането на България в ЕС. Цяла България празнува европейската си интеграция под ритмите на ма"ането, пиянството на един народ се изразява - както си му е редът - в отривисти подвиквания и завъртане на задни части.
България празнува.
Правилата не важат.
Дано съм черноглед, но ми се струва, че този час ще бъде безкраен. Междинно състояние, което разделя непоправимо българското общество от Европейската цивилизация, макар да не отделя държавата България от Европейския съюз.
Тъй, както Ицето Стоичков разделя не Ботев от Левски, а всички нас от тях двамата...
" Добре дошли у дома " - така ни приветства Европейската народна партия в шарен телевизионен клип. Гледах го тази сутрин по bTV, но разбрах, че се "въртял" отдавна - просто рядко гледам телевизия.
Наред с този сърцераздирателен поздрав, говорителят ни напомня, че "У дома" е място, където се полагат особени грижи за здравеопазването, образованието, правосъдието...
С жена ми реагирахме спонтанно и едновременно: "Тия май нещо се ебават".
Все едно да посрещнеш братовчед си от Злокучане и да му кажеш:
"КирЕ, добре дошъл у дома. Тук си изуваме обувките преди да си легнем, ядем с вилици, не си бършем носа в покривката и ходим по нужда във вътрешен клозет. "
Ето и една сладка снимка, пък вие си я тълкувайте както пожелаете:
Eто го и Гьотф Пьотеринг в обичайна поза:
И тая снимка тълкувайте както щете. Ако искате - заедно с предишната.
Първо - Честито Рождество на всички посетители на този блог!
На вярващите пожелавам искрената радост и утешение, достъпни само тям, а на нас - съмняващите се - да не се съмняваме в ценностите и нормите на християнската етика, макар и да не разчитаме на награда в Отвъдното...
А сега да се върнем на дневника от едно празнично пътуване по маршрута София-Добрич, което се полага на един добруджански зет:)))
Като начало - характерното Софийско задръстване се беше попреместило на магистрала (??? винаги ми е било трудно да наричам този път магистрала) "Хемус":
Долу ляво - част от капака на героичния Hyundai Accent "97, покорител на повечето пътища в Татковината...
Безспорно, Коледа е точното време за ремонт на магистрали. Създава се една особена близост между живеещото в столицата поселение Северна България (и половинките му в моя случай), а също тъй и интеграция с няколко десетки тираджии от турски произход. По едно време си мислех да хвърлим по една табла с комшията с опела (долу дясно виждате предния му ляв калник), но той тъкмо тогава издаде нечленоразделни звуци и заби в аварийното...
После дойде голямото плюскане...
ей тая щука беше малко нещо еретична... 24 декември, макар и по обяд, не е съвсем редно да се набива риба. Ама като се замислиш, тя и ракията не е препоръчителна. Уххх, поне - за пръв път ям щука - не се разочаровахме.
Тук очевидно вече сме на 25 декември, и добре че се сменяха ястията, иначе всеобщият хранителен унес би попречил да разграничим датите ...
Вчера, по обратния път, задръстването не беше различно... а и значителни остатъци от менюто в багажника съхраниха атмосферата вечерта вкъщи.
Хммм... май описах "Българската Коледа". Или не - забравих подаръците. Нямам основание за оплакване. При първа възможност ще ви постна фотка с новото кадифено сако и новата адвокатска чанта, да се убедите, че са хубави.
Ами това е - четири "П"-та.
Пътуване с псуване
Плюскане и
Подаръци.
В началото споменах Рождество. Не разбрах, някой родил ли се е? Не съм чул... явно не е било наблизо...