Разбирам, че за мнозина това не е кой знае каква новина, да. През повечето дни от годината и за мен би било не повече от дребна неприятност или повод за злобна закачка.   Но ... не знам колцина са наясно със сериозността на подобен проблем. БУЛСТАТ е единната система за регистрация на фирми, търговци (пък и на куп други лица, които се регистрират там, божем няма къде другаде да се регистрират) и пр. и пр.   Забавното е, че днес опитахме да извадим БУЛСТАТ на наш клиент – фирма, която утре трябва да подписва сделка за придобиване на недвижим имот. Отговориха ни, че  “Можело и след 5 минути да се оправи, можело и след 5 дни.”  Един вид – опра’ай се, дал си клетва.   Мимоходом отбелязвам, че категорично е невъзможно за фирма да придобие недвижим имот без да има номер по БУЛСТАТ. Просто имотният регистър води физическите лица по ЕГН, а фирмите – по БУЛСТАТ.   Явно е едно – Агенцията по вписванията, която поддържа има-няма 90% от публичните информационни системи в държавата, няма резервен вариант при срив на компютърната си система ... (пък бил той и записване в мазен тифтер ... и това няма).   Малко подробности по случая:   Регистър БУЛСТАТ се поддържа от вездесъщата “Информационно обслужване” АД. Тази фирма с 99.5% участие на Държавата в лицето на МФинансите (и с небезизвестния Наско Михов в борда) дои обикновения гражданин средно веднъж седмично с по 15-тина до 250 лева, по повод и без повод. Тя е използвана от всеки от нас по следните поводи:                                                    Запазване на име на фирма;                                                 Проверка по фирмено дело  в системата “Делфи”;                                                 Регистрация в регистър БУЛСТАТ;                                                Всеки контакт с НАП или друга структура на
                       финансовото министерство;                                                 Вписване / отписване от избирателни списъци;   Отделно, тя е и вечният преброител на гласовете по избори.   Тук ще прочетете един дребен пример как ИО АД гепва 45 милиона държавни пари чрез конкурс, от който предварително са отстранени всички конкуренти с условие за оборот от 65 000 000 (шейсет и пет МИЛИОНА лева), който очевидно имат само тези хубостници.   А от тук ще разберете, че ИО АД обслужва регистър БУЛСТАТ без да е спечелила обществена поръчка – явно, след като поръчката е тепърва обявена. Прочетете и условията на поръчката – не знам дали някой изобщо ще се яви като конкурент ...   И всичко това води докъде ... до днешния ден, в който системата на БУЛСТАТ се срива и резервен вариант няма.   Да допълня, че регистър БУЛСТАТ от 01 юли тази година поема и ... търговския регистър на България. Всички фирмени дела, с промените му и т.н. и т.н.   Еххххх ... петтях минути изтекоха, явно ще са пет дни...

Мнозина читатели на този блог намират писаниците ми твърде едностранчиво мрачни, гневни, черногледи. Дори ме посъветваха да гледам по-ведро и позитивно на живота.

 

Явно дължа обяснението, че аз гледам на живота направо изключително ведро и позитивно. Просто пиша за българска политика – по най-ведрия и позитивен начин, който не влиза в драматичен конфликт с повелите на здравия разум.

Но пролетта си е пролет дори в Северна Корея. Тя идва и си отива без да пита Комисията за защита на потребителите дали така е угодно ...

Останалото е без коментар: 









A сега  - любимото ми растение, ама наистина. Дори не го знам как се казва. Пък и няма как да знам, защото това не е любимият ми вид растение, а конкретно любимият екземпляр, тъй да се каже.

Обърнете внимание на ствола му – сигурно е над 100-годишно:

A eто го и нагоре – до шестия етаж, включително. Не, не живея там. Минавам, на път за кантората: 

Има неща, които човек не иска да надживява. Това хммм... нещо, на което не знам дори името, не ми се иска то да изсъхне преди мен...

Просто нямах сили да коментирам тази последна диващина ли, клоунада ли, подигравка ли, и аз не знам. Този сполучлив колаж  казва всичко... 



Прочее, комбинацията между Гоце Седефчов и Венци Коня (доста невинен прякор за депутата, който вкара Илия Павлов в сградата на Парламента като свой ... съветник) е почти толкова Нелепа (а по своему ченгесарски логична), макар и далеч HE  тъй шармантна.

 ... и дори не толкова за моя любимец селския кмет на София ми е думата. 

Най-малко пък ме интересува кокошкарската сделка между двамата въпросни суеци, при която единият суек продал на другия суек едни въшливи 8 декара за около една пета от цената им.   (Снимка: единият селянин на гости на другия в сградата на Столична община)
Интересува ме начинът, по който продължава да се управлява Столичната община, както и мълчанието на засегнатите – а именно жителите на столичното село, които ден по ден наблюдаваМЕ как третостепенни селски мутри разрушават града, в който плащаме безбожно скъпо, за да живеем... 

Ta - не е въпросът в осемтях декара – сигурно осемстотин хиляди са вече развъртяни по този начин. Въпросът е друг, и той има поне две страни:   Първата е, че елементарната представа за  почтеност изобщо изключва общуването с хора като Христо Ковачки. Поредният любимец на Столична община (прочее любимец още от времето на Софиянски и Антоан, а дали това време си е отишло ... това тема за нов постинг) има толкова бляскав “record” в бизнеса, че е достатъчно да го пусне човек през Google, за да придобие представа. Все се надявам, че Бай Бойко не проучва участниците в  “публично-частни партньорства” чрез Google, де.     Втората (и по-важна) страна на проблема се върти около самата сделка. Имотът, който  си е купил Ковачки за има-няма 150 Евро/кв.м., бил отреден за озеленяване. И затова не е бил възстановен на собствениците си, съответно – на техните наследници (които простаците наричат с противната дума “реститутки”). Озеленяването е нещо важно, а в столичната кочина – критично важно. И е може би достатъчно основание за отказа от реституция. Но ... познайте дали имотът продължава да е отреден за озеленяване. Познахте ли?   “ ... Интересен факт е, че според новия устройствен план, който влезе в сила на 28 януари 2007 г., теренът на Ковачки вече не е предназначен за градинка, а за жилищно строителство, което още повече вдига  цената му ...”   И тъй, докато Столична община успешно експлоатира естествения конфликт между интересите на собствениците на земя (които искат да строят) и собствениците на постройки (които искат гледка и зеленина), се оказва, че всички сме ... прекарани, казано по-цензурирано.   Хубаво е, че съпругата на г-н Ковачки – фолк звездата Деси – продължава да ни радва с чудните си песни. Например тази:   Екстра гадже искаш ли помни-
ще ти трябват повече пари.
Разбери!
Екстра гадже искаш ли помни-
ще заплащаш всички екстри ти.

Ти не знаеш ли,
че със парите
всичко става,
сбъдват се мечтите. 

Смисълът на цялата глупост, която съм изписал е, че докато обмисляме дълбокия смисъл в песничката на певицата Деси, в очакване и нас да ни праснат няколко милиона по тиквите, столичното село се превръща в пространство, както многократно ни напомня komitata в блога си, непригодно за живеене и за работа. За такива като нас, които милионите не са  ги праснали по тиквата.    

“Великденското парти” – странно звучи, нали? Но точно това си беше – продължи в доста приятна дискотека, изпълнена с учудващо симпатични млади (уххх ... доста по-малди от мен, повечето) люде, сносна музика и Heineken по два лева. Имаше и други напитки, де. Но аз пия само бира, макар повече от полезното...   Музика, танци, бира. Доста приятни момичета, почти облечени. Добър купон, аз си падам по тези неща и смея да доложа, че не посрамих поколението на ражданите в годината, в която Deep Purple са записали Come Taste The Band. Към 03.00ч. атмосферата доста се разкашка, поразкашкаха се и погледите на момичетата. До същинска оргия не се стигна, все пак градът е – както отбелязах – доста консервативен, по земеделскому патриархален. Пък и заможен, а благосъстоянието често върви ръка за ръка с една буржоазна въздържаност, която доста хлъзгаво наричаме “семейни ценности”, хаха.   Повечето деца си тръгнаха преди мен. Взеха си и огъня, оригиналния. Огнепоклонническата оргия завърши преди да е съвсем започнала, някак половинчато. Аз останах доволен – най-малкото съм сериозен женен буржоа и ми е късно вече за оргии ... Кой оргясва да оргясва, хобитът се ожени. 

.................................

Ако цялото нещо не се случваше на “най-светлия християнски празник”, ако не беше повод за продължаващата вече цяла седмица гордост от “рекордната посещаемост” на черковните дворове, дискотеките и кръчмите, ако пресата не бумтеше в доволство от приобщаването на “все повече млади” към “християнските ценности”, би било един приличен купон, макар и твърде кротичък за представите на старо куче като мен.   Сега беше пошла работа. Кич и излагация. Като този ужасен кич тук: 


 


Няма нужда от коментар, нали?   И великденската “християнска” гордост от препълнените дискотеки също няма. Лошото е, че тези деца там, по дискотеките, те вярват на престорено смирените жреци, на грозно патетичните вестници, на обезверените си, но суеверни родители, че това е християнство.   Толкова е християнство, колкото онова на снимката е народна носия. По-добре (децата де, другите хич не ме интересуват) да чуят няколко от онези, изстраданите песни на Johnny Cash. Повече ще разберат.