"Тази сутрин"  Никито Бареков се разпеняви, че идеята за коалиция против хегемонията на ДПС в Кърджали била едва ли не обявяване на етническа война в региона. Политическо противопоставяне на етнически принцип можело да завърши само с оръжие в ръка.

Честно казано, и за мен - абстрактно погледнато - политически сблъсък с етнически измерения е плашещ и противен.

Но случаят Кърджали надали може да бъде разглеждан чак толкова абстрактно.

Първо, именно ДПС е партията (или групировката???), която прави политика на етнически принцип, в т.ч. и чрез безобразните прийоми на изборния туризъм, които предрешиха изборите в община Кърджали преди 4 години.

Второ, моделът на управление на община Кърджали (пък и на всяка друга, управлявана от ДПС, община) е толкова скандален, че напълно оправдава обединение дори не на етническа, а на обикновена политическа основа. Колкото и да са ми противни върхушките на БСП и НДСВ, това са партии, които смесват политиката с корпоративен стопански модел и разхайтена корупция. Но при ДПС има буквален феодализъм, съчетан с груба политическа, верска и етническа дискриминация.

Противопоставянето на ДПС в неговите "бастиони" е естествена реакция на всеки гражданин, който е пристрастен към най-елементарните правила на демокрацията и правовата държава. Нищо противоестествено няма в обединението на леви и десни, консерватори и реформатори и т.н. срещу един дълбоко корумпиран и по съществото си антидемократичен и нарушаващ правата на човека РЕЖИМ.

Интересно е решението на Бай Бойко и неговата групировка ГЕРБ да не се противопоставят на този режим.

Mоже би селският кмет се е сетил за собственото си прозрение, че "Без ДПС и Доган избори не се печелят!" ???

....................

Отново на пръв поглед дребен, частен проблем. Нормално е един адвокат да писка, ще кажете.

Дребен и частен е проблемът, само доколкото засяга около милион и половина дребни предприемачи, а според здравата червена терминология - "частници", произнесено с презрително съскане...

Та тези милион и половина предприемачи, които произвеждат около 80% от националния доход и осигуряват над 90% от заетостта, за пореден път се намират във  "висящо положение", или казано елегантно - в състояние на правна несигурност и административен хаос.

Това е четвъртото отлагане на влизането в сила на Закона за търговския регистър. Всеки път заветната дата е придружена с

• констатации за липса на готовност за промяната;
  
• скандали в управлението и
  
• повече или по-малко основателни съмнения, че администрирането на търговския регистър ще бъде поредната хранилка за кадрите на тройната коалиция.
  

Вижте само какъв език си държат другарите:

“Aко се промени законът, нещата ще ескалират. Tе (б.р. Агенцията по вписванията) директно си намират хора в парламента, плащат си да си вкарват законите. Тези промени не са дело на Касабова и Велчев, а на агенцията. Те за това си действие не са уведомили Министерството на правосъдието”, обясни Петканов като думата “плащане” докара внезапна гримаса по лицето на стоящия до него депутат от НДСВ Борислав Ралчев.

Познато ли ви звучи?

Отново разговорът в гангста-рап стил, който слушахме между Р. Овч., Ангел Александров, Корнелия Нинова, Христо Лачев...

Типичен пример за реформи в стила на олигархията - перфектно на хартия, по възможност там да си остане. Да спи зло в Държавен вестник ...
И още нещо:

" Ниска заплата пъди юристите от търговския регистър

Според Георги Петканов на предстоящия конкурс местата отново ще останат незаети



Ниските заплати от 400 лв. отблъскват опитните юристи от работа в търговския регистър и този дефицит е сред основните причини той да не заработи от 1 юли т.г. Това се разбра от обясненията на правосъдния министър в оставка Георги Петканов по време на вчерашния парламентарен контрол. "

Рядко съм чувал по-голяма идиотщина... 400 лв. за служител по вписванията е критичен абсурд - такава заплата понякога се плаща на стажанти в тежък месец с много работа.

Или не е идиотщина, а предварителна покана за корупция...

Научих, че утре в икономическата комисия на Парламента ще се дъвчат яловите предложения на правителството (с извинение) за промени в Закона за Защита на Потребителя.

По този повод, и защото е  и полезно, и приятно избиратели и избраници да си споделят взаимно позициите, драснах този email:


До: г-н Нено Димов, депутат от ДСБ в 40 НС, член на комисията по икономическа политика   Копие: г-жа Антонела Понева, депутат от ДСБ в 40 НС Копие: г-н Владимир Юруков, член на НР на ДСБ   Здравейте, пише Ви Радан Кънев - адвокат и симпатизант на ДСБ.   Поводът е обсъждането в Комисията по икономическа политика към НС на предлаганите от МС изменения и допълнения на Закона за Защита на Потребителите и по-конкретно - предвиденото изменение на чл. 53 от ЗЗП.   В досегашната си редакция чл. 53 от ЗЗП представлява de facto забрана на електронната търговия, тъй като изключва най-разпространения и най-удобен както за търговците, така и за потребителите начин на плащане, а именно - всички разновидности на т.нар. "наложен платеж" (авансово плащане като предпоставка за осъществяване на услугата/доставка на стоката). В световната стопанска практика над 90% от разплащанията по интернет се осъществяват чрез наложени плащания чрез кредитни карти. Действащото законодателство изключва България от общността на модерните държави, в които разплащането по интернет се насърчава. Ограничения, подобни на това по чл. 53 ЗЗП са познати изключително в държави с много нисък индекс на лична и стопанска свобода. Целта на тези ограничения обикновено е не толкова защита на потребителя, колкото ограничаване на достъпа му до стоки и услуги, върху чийто търговски оборот Държавата желае да запази контрол.   Забраната на наложения платеж "защитава" потребителя, като му отнема една изключително удобна и евтина възможност да придобива блага, а в множество случаи изцяло ограничава достъпа му до тези блага.   Предложената нова редакция на чл. 53, а именно = отпадането на думите “преди изтичане на сроковете по чл. 55” не променят същността на тази ограничителна разпоредба и не създават възможност за увеличаване на обхвата на електронната търговия. В различни развити държави електронната търговия представлява между 40 и 60% от търговския стокооборот. Излишно е да аргументирам ползата от нейното развитие за стопанството.   Но по-същствено е отражението на подобни произволни ограничителни разпоредби върху личната и стопанска свобода на гражданите. Забраната на авансовия платеж при дистанционните сделки добавя нов щрих към образа на  Държавата като пречка пред стопанския оборот и е силна предпоставка за демотивация на предприемачите, които желаят да използват модерни методи на стопанска дейност.   В заключение искам да отбележа, че горното е мое лично мнение, както и позиция на мои близки - симпатизанти на ДСБ, на идеите на десницата и на каузата на модерна, реформирана и отдалечена от традиционните ориенталски практики на управление България. Позицията ни не се дължи на стопански интерес (макар това да не би било осъдително).   Поздрави   Радан Кънев

Повече информация има в сайта на Асоциацията по електронна търговия.

Не го подкрепям, защото съм горд, че съм завършил Френската.

Защото съм щастлив, че съм учил история при Мария Бенова, която представи протеста по bTV, с присъщата си интелигентна ирония.

Защото съм горд, че завърших гимназията с успех мн.добър 5.24, докато - нескромно но вярно - можех да завърша 99% от средните училища в България с пълна шестица без да си мръдна трибуквието.

Във Френската шестица значеше много. Затова беше добро училище. Бъдещето на образованието е другите да се стремят да бъдат като Френската, а не тя да бъде като другите.

Не подкрепям протеста не защото преподавателите във Френската не заслужават по-високи заплати. Заслужават, и още как...

Но образованието в България няма нужда от повишение на заплатите. Има нужда от реформи, които да повишат нивото на образованието. И нека там, където нивото е повишено, се повишат и заплатите. Не два пъти. Десет пъти да се повишат.

Защото в България имаше и още има държавни/общински училища, в които нивото на преподаване е много пред частните. Учителите са много по-добри от учителите в десетки частни училища. И те трябва да бъдат пример и флагман на реформите, а не водители на париите.


Днес пък, по NTV, гледах един друг протестиращ учител, който обясняваше, че  "политиците трЕбвало да разбЕрат" нещо си. Друга пък някаква обясняваше преди седмица, че "Ний в общинЪ Сьердикъ смийе многУ нътУварйеньи". Ми ху"у тугаз. Махнйети съ и ни ни учйети дицътъ дъ мйекът.


Подкрепям лекарското съсловие, защото то масово подкрепя реформите в  здравеопазването, а не се е хванало като удавник за една потъваща и доказано пропаднала система.

По същата причина НЕ подкрепям учителите в исканията им за заплати без реформи. Това, извинете, е money for nothing.

Има ясна нужда от реформи на средното образование, които да доведат поне до някаква пряка връзка между дипломата и грамотността:

• Всеобщи национални матури по основните предмети;
• Рейтинг на средните училища въз основа на резултатите от матурите;
• Рейтинг на училищата според наплива на кандидати към тях;
• Ограничаване на киченето с "езикови", "специализирани". "профилирани" и "професионални" названия на училища без капацитет да осигурят съответното образование;
• Система за субсидии на принципа "Парите следват ученика", която да осигури приходи на престижните училища;
• Система за равнопоставеност на държавното и частното образование,(отново "Парите следват ученика"), която да позволява деца от скромни семейства да получават подкрепа за обучение в частно училище, в друго населено място и т.н.
• Връзка между бизнеса и "професионалното" образование, чрез която пазарът да оценява колко то е подготовка за професията, с която си кичи табелата;
• Обвързване на финансирането с посещенията/отсъствията на учениците от учебни занимания;
• Най-сетне - закриване на училища, които не покриват тези критерии и насочване на средствата към тези, които ги покриват.
  

Това е само минимум. Необходимо, но недостатъчно условие, за да се постигне прилично, а не срамно ниво на средното образование.

За целта не са нужни шестици за всички, а обратното - двойки за неграмотните. Двойки до дупка или до ограмотяване.

Тогава, на база на разумни критерии, може да има и "преференциално заплащане" на част от учителите, но по безумните критерии на Министерство на образованието и науската от тазгодишния им "проект"...


И тъй - аз ще подкрепя учителите от 9-та гимназия в техния протест, ако те подкрепят идеите за реформи, които да доведат до достойно ниво на  образованието.

Днес сутринта имах неудоволствието да гледам интервюто на Николай Бареков с може би най-типичния представител на местната власт и нейните мръсни връзки в цяла България.

Гръмна ме, когато каза, че намесата на бизнеса в политиката била "Регионална специфика" на Варненска община.

Кратка и многозначителна политическа биография:

1991 - областен управител на Област Варна от СДС.

1993 - пак областен, просто така. Оттогава е все  "независим"  от партиите. Зависим е от други хора. Те пък са зависими от едни хора в партиите.

1997 - народен представител от ... БСП. "Независим", де.

1999 - кмет на Варна. "Независим", подкрепен от БСП. Предстоят му   четири години, през които си осигурява избора през

2003 - кмет на Варна. Зависим само от ТИМ. Подкрепата на БСП вече не го брига много. Идват златните години на Киро Йорданов, на ТИМ и на застрояването на всеки камънак в община Варна.

Снимка:

Този общо взето невзрачен чичко е абсолютен рекордьор по подкрепа от най-различни и безумни политически партии. Общо взето всяка година се създават по две-три местни партии и сдружения, с единствентата цел да подкрепят любимия си кмет и да набутат един общински съветник на следващите избори.

Един общински съветник във Варна е много. "Единаците" са най-ценни, защото не участват в бартерните сделки. Техният глас се купува cash, а също така в брой. В краен случай - на ръка.

За втория си мандат Киро Йорданов успя да подчини практически цяла Варна на собствените си господари от ТИМ. Както в десетки други общини, технологията на феодалното господство е проста:

Липса на правила и ad hoc решения. Нула предвидимост на малкия и средния бизнес за правото и възможността да получи лиценз, разрешение, промяна на регулация, устройствен план.
Нула шанс да получи обществена поръчка без "протекция", и което е най-лошо - постоянно стесняващи се възможности за частни поръчки без политическа благословия.

Ще попитате: "Как властта може да ограничи частните поръчки, търговските договори между частни лица?"

Много просто, когато една от страните по "частната"  сделка е ползвател на "общински услуги" - тя е вече зависим, оплетен играч. Зависим от местната власт във Варна значи едно: зависим от ТИМ.

Малко от вестник "Сега", за сведение:

ТИМ forever

Най-напред се роди "Нашият град". Формално това не е бизнес партия, а "независимо гражданско движение, което има за цел да повиши участието на гражданите в управлението на техните градове". Идеолог му е телевизионният трибун Неделчо Михайлов, прославил се с манията си всяка сутрин да рисува мустачки върху вестникарските снимки, докато прави преглед на печата в сутрешния блок на телевизия МСАТ. Преди четири години водещият Михайлов се пробва на изборите като независим кандидат за съветник и спечели гласове за два мандата. Така той прозря, че има много фенове. А наблюдателите пък забелязаха, че повечето са ключови хора от групировката ТИМ, която притежава почти всичко във Варна. При учредяването на "Нашият град" залата бе пълна с бивши и настоящи служители на холдинга, а на първия ред седна лично корпоративният му секретар кап. Николай Николаев. МСАТ, откъдето Михайлов пропагандира убежденията си, също е част от ТИМ. Освен че ги забавлява телевизионно, групировката още и охранява варненци със съответната фирма, отпуска им заеми чрез своята банка, помага им да трупат мускули покрай различни спортни съоръжения, транспортира ги посредством авиокомпанията си, даже е готова да им окаже логистична подкрепа и по някой морски въпрос с пристанищната си инфраструктура. Така че съвсем естествено нейни хора проявиха интерес да управляват града и политически.
Други мощни бизнесмени пък основаха партия "Глас". Най-известният сред тях е управителят на "Интерсевриз Узунови" Красимир Узунов. В челните редици са още собственикът на строителната компания "Планекс" Пламен Андреев и шефът на веригата супермаркети "Пикадили" Георги Папуров. Те се определят като "успели хора, на които им е време да се намесят в политиката". Самият Узунов призна неотдавна: "Допитахме се до сериозни политолози и те ни казаха, че сега е времето и моментът да направим партия". В момента интересите им са насочени само към градския парламент. Вече бе обявено, че нямат никакво намерение да издигат кмет, а най-вероятно ще подкрепят сегашния Кирил Йорданов за нов мандат. Това никак не е чудно, доколкото нито един от тези бизнесмени не може да се оплаче от "взаимодействието си с общината" през годините. Партията вече обяви, че първата й задача е да се изгради стройна организация. Отсега е ясно, че няма да има никакъв проблем да го направи - освен много пари

шефовете на "Глас" управляват и много хора

Само половината от служителите им да бъдат вписани като партийни членове и БСП веднага ще бъде надмината по численост.
Във Варна се очертава и още едно ново общинско бизнес лоби. Неговото име е фундаментално: "Движение експерти за регионите". Зад тази словесна абра-кадабра се крият съвсем прозаични хора - шефът на дирекция "Архитектура" в общината арх. Вили Жечев и настоящият съветник Христо Досев. По-рано Досев беше част от царската партия, но бързо се ориентира и навреме напусна НДСВ. Движението може и да е на експерти, но същевременно си е и съвсем бизнесменско. То има на какво да се опре финансово - Жечев е масон с висок ранг, а Досев е едър търговец на фаянс. Покрай двамата в партията навлязоха и други масони и търговци.
НДСВ се оказа люпилня и на още една партия. Неин вожд е бившият жълт депутат Радослав Коев, който после бе и в "Новото време". Първоначално тя щеше да се казва "Родина", но в крайна сметка Коев, който е и туристически предприемач, се спря на по-тържественото "Отечество". Лидерът й се афишира като десен, но в името на просперитета каза, че застава зад левия кмет Кирил Йорданов. Впрочем Коев винаги се е обявявал за десен и винаги е подкрепял левия Йорданов. Освен това е кум на кмета от сватбата му с манекенката Бояна Йорданова.
Докато четирите политикобизнесменски формирования във Варна засега съжителстват относително кротко едно с друго, в Бургас се появиха две, чиито лидери аха-аха да се сбият. Най-напред се пръкна партия, която си избра за име голямата мечта на всеки българин - "Средна европейска класа". Нейн шеф е Георги Манев, строителен предприемач и настоящ общински съветник, проспериращ благодарение и на топлите си връзки с кмета Йоан Костадинов. Двамата взаимно си правят услуги. От една страна, фирмите на Манев редовно се дореждат до апетитни парцели при различни заменки в града. Общината дори закри цяла автогара, която "загрозяваше" фасадата на огромен блок, който Манев и негов съдружник строят наблизо. Заради това бе променяна транспортната схема на града и седмици наред хората не знаеха къде спират автобусите за съответните села.
От друга страна, Манев редовно дава рамо на кмета в градския парламент при гласувания, от които Костадинов е заинтересован. Например Манев бе главният застъпник на искана от кмета замяна на пет апетитни терена, срещу които общината трябваше да получи 22 апартамента в непостроени блокове. Прокуратурата изчисли, че това е най-неизгодната сделка за общината и я прати в съда. На една инстанция тя бе разтрогната. ВАС обаче я благослови.

Сега Киро Йорданов не се интересува от БСП.

Вече търси подкрепата на Гоце Първанов и неговите "интелектуалци срещу реформите" и я получи.

Но търси и подкрепата на ГЕРБ. Интересно е дали ще я намери ...