... и - парадоксално или не в този контекст - някои аспекти на моето отношение към религията. 

Днес явно съм решил да си взема дозата неполитически постинги. 

Или непреки... 

Всичко започна в Centre Pompidou преди няколко дена. Честно си признавам, че не разбирам много от изкуство. Всъщност не "разбирам" нищо в оня смисъл. Но съм - според възможностите си - активен консуматор на литература, а при възможност, каквато очевидно ми се удаде миналата седмица - и на картини. 

Четвъртият етаж на центъра Помпиду ми подейства странно. Не бях предполагал, че крайностите на модерното изкуство биха се отразили по този начин на крехката ми душа, но ... почувствах отсъствието на Твореца, или по-просто казано - на Бога. 

Никога не съм усещал Присъствието му. Никога не съм вярвал, макар да не съм яростно отричал. 

Чрез отсъствието за първи път от много години насам усетих онова докосване. Усетих, че го има на други места. Че едни са надарени, други - не, но трети насила се откъсват. 

Ще попитате какво общо има Орхан Памук. Ами нищо. Просто в момента чета "Името ми е Червен". 

Какво общо имат импресиононистите ... Нищо. 

Единственото общо е, че го няма ... отсъствието. 

Ето на: 




Надявам се, че ме разбрахте, защото няма да повтарям. 

От утре се връщам на политически теми, та няма да ви зарадвам с нищо по-задълбочено, пък и надали ще си говорим за приятни неща. 

До скоро

страхотна книга:)))

... съм съгласен с теб. Поразен съм.

В интерес на истината, преводът е на моменти доста спорен - не че знам турски, но има изрази като "отпочвам", които не съществуват в българския... но това е друга тема.

определено,но стилът е вълшебен...така ме омая,отдавна не ми се бе случвало:)))