Прочетен: 6634 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 03.11.2006 19:24
За това време оставям на вниманието на посетителите на блога един материал, който написах по повод (и преди) създаването на ДСБ преди две години и кусур и който е еднакво актуален и сега. Поне за автора си:)
................................
Ще разгледам понятието “партия” като неформална обществена фракция, общност от граждани, техни организации и представители, които защитават определени идеи и се идентифицират с определени обществени цели. Тази part от обществото обединява политически ангажирани хора с такива, които не се интересуват и не участват в политическите процеси в тесен смисъл, а често обединява членове и симпатизанти на различни формални партии.
................................
Седнал на крайната маса в “Зеления дракон” и пресушил две трети халба от най-хубавата бира на Средната земя, аз не се интересувам от съдбата на “официалните” политически партии.
Интересува ме успехът на единствената партия, в която се усещам “свой човек” – неформалната “партия на реформистите”.
Каня ви да седнете до мен и да погледнете целите на моята партия през увеличителното стъкло на халбата ми /междувременно надлежно напълнена с нова половинка кехлибарен елексир/.
Програмата на партията ми е безпределно проста. Тя иска реформи без революции. Непрекъснато и упорито отдалечаване от модела на комунистическата диктатура във всички обществени сфери – в политиката и сигурността, в икономиката и културата, в спорта и кръчмарското дело. Иска общество, максимално различно от това преди ’89 година, постигнато с методи различни от комунистическите.
Реформистката партия не иска третиране на симптомите на социалистическата болест, а упорито лечение на същностната обществена инфекция. За предпочитане е лечението да не се провежда с антибиотици, а със здравословен начин на обществен живот и стимулиране на собствените защитни сили на гражданите.
Каузата е модернизацията на обществото ни и повишаването на качеството на живота на отделния гражданин. Партията на реформистите е по необходимост антикомунистическа и разглежда комунизма като липса на свобода, липса на възможности, липса на качество на живота.
Комунизмът обаче е само една от формите на липса на свобода и качество. Практически всяка носталгична доктрина носи в същината си опасност за свободата и развитието.
През погледа на хобита, противник е всеки, готов да сложи на ръката си The Ring of Power, да наложи волята си над живота, труда и почивката му. А историята познава мнозина с подобни стремежи...
По тази причина аз съм против комунистите и тяхната перверзна представа за прогрес, но и против всеки опит на разни попове и патриарси да наложат религиозни доктрини като правило в ежедневието ми...
Против силовото централизирано управление, но още повече против опитите за квазифеодално владичество на локални дерибеи и групировки...
Против вездесъщата бюрокрация и прекомерното преразпределение, но и против възможността на недосегаеми олигарси да си купуват политическа власт и да елиминират конкуренцията по нормативен път...
Против всевластието на държавния репресивен апарат, но и против замяната му с правосъдие на групировките.
Тези позиции не са елемент от противопоставяне “ляво – дясно”, а по-скоро “промяна vs статукво”. В тази схватка “десните” идеи и парадигми не дават адекватен отговор на проблема, а евентуалното забягване към балкански родово-общинен консерватизъм с православни нотки е опасно почти колкото комунистите...
The Hobbit
Редактирам си постинга, за да цитирам някой, който се е изказал много по-ясно и точно от мен:
" Да, сега наистина е нужна нова политика и тази политика трябва да назове неприятни факти напр. относно трудностите, които ние всички ще имаме да си отворим пространство в един свят, където хората вече са развили умения да се конкурират, докато ние не сме. Това предполага десните партии отново да се нагърбят с трансформационно лидерство, което по дефиниция е етична позиция, много ми е любопитно как ще стане това, защото «политически опит и свежо дръзновение» не са достатъчни. "
03.11.2006 13:53
Моята политическа мотивация винаги е била една - модернизация на едно ужасно изостанало общество, изостанало до несправедливост и мизерия (което не винаги значи бедност).
Все още асоциирам въжделенията си с една "дясна" партия, макар вече да не се надявам да я променя.