Прочетен: 8949 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2006 17:08
В сдружение СВЯСТ сме се събрали привърженици на индивидуализма, на личната свобода и отговорност. За нас, за мен, е трудно да говоря за едно общностно самоопределение, каквото е патриотизмът. Но такова самоопределение съществува – за добро или за зло..... (цитати)
Моят отговор е – понякога за добро, понякога за зло. Едно силно общностно чувство, то може да се създаде и развие единствено около особено важна задача и мисия, засягаща интересите на мнозина и въвличаща една голяма част от общността. Задача, която надмогва личностното самоопределение и го подчинява в значителна степен на общностното.
Моята теза е, че в българското общество вече близо две столетия има такава задача и има положителната силна страна на българския патриотизъм. Патриотизъм, който не е убежище за мошеници, за разлика от патриотарството и пуйченето, които ни се предлагат днес, който е тяхна същинска противоположност.
Това е възрожденският стремеж към промяна, към отскубване от ориенталския културен и политически модел, въплътен от Османската империя. Това е стремежът на строителите от края на ХІХ век към европеизация и откъсване от зависимостта към руския политически модел.
С две думи – стремежът за една модерна и свободна държава по европейски образец, цел, постижима единствено с радикални реформи и със съзнание за тежкото ориенталско наследство. Днес този стремеж е немислим без трезва оценка на плачевните резултати от съветското владичество, от социалистическия икономически модел, от мафиотизирания в зачатието си преход.
В заключение – патриотизъм е да се погледнеш в огледалото и да видиш честно истината в очите, а не комплексарски да се залъгваш с бълнувания по отминало величие.
Възможно ли е зад идеи като лична свобода, отговорност, индивидуализъм, радикални реформи за европеизация също да стоят мошеници?
25.11.2006 16:06