... 

Въведеният принцип на отмяна на вече одобрени архитектурни проекти е прецедент в цялата история на градоустройственото законодателство в България от първия подобен закон през 1885 та до ЗУТ от 2000г. 

- Законът въвежда понятието "Земеделска земя, в която е допустимо застрояването", с което корумпира цялостната идея за уреждане на вече втръсналия въпрос с "преотреждането", от което се хранят стотици фирми - посредници при подкупи, общински чиновници, едно цяло министерство и една цяла партия. Процедурата е облекчена от гледна точка на действия пред СО, но целия ужас пред Министерство на земеделието се запазва. 

- Законът, под благовидния предлог за съхраняване на околната среда, парковете и "рекреативните зони", предвижда създаването на нови администрации и разширява правомощията на стари, в т.ч. нови разрешения и пр. Особено притеснително е правото на общинската администрация да обяви всяко незастроено петно (в София това са предимно бунища) за "зелена площ", да го отчужди и/или откаже възстановяването му и да го зареже в познатото състояние (т.е. бунище). Тук искам да вметна, че колкото и неблагоприятен ефект да има презастрояването, именно частната собственост и строителните дейности доведоха до намаляването на огромни запустели площи и така - до облагородяването на общия градски вид. 

(следва продължение)