Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2007 16:12 - Anti Statusquo - Две години по-късно
Автор: thehobbit Категория: Политика   
Прочетен: 5639 Коментари: 5 Гласове:
0



  

Публикувам един доста горчив текст, който съм писал преди 2 години за семинар на сдружение “Свяст”.  Горчив, но надали погрешен... Поне обяснява позицията ми към резултата от изборите :  

Темата на нашето събиране е нашата позиция срещу статуквото, нашата нетърпимост към обществения и културен образ на всекидневието ни, нашето, нека го нарека неверие, че съществува положителен излаз от положението ни без рязка и дори показна промяна на пътеката, по която се движим, да не кажа – без откриването и утъпкването на нова пъртина.

Събрали сме се да разговаряме за развитието на нашето послание, което сами нарекохме послание срещу статуквото, да оценим досегашните му следствия и близките му хоризонти.

 

 

  Моето лично усещане е, че посланието срещу статуквото губи мощ в съзнанието на упоритите си привърженици, губи и перспектива да увлече нови съзидателни носители. Убеден съм, че тези две явления са дълбоко и неразделно свързани. Че отделната личност е изначално въздържана да подкрепи радикални искания, поради което без особена отдаденост и вътрешно спокойствие на носителите си, посланието за същностна, задълбочена промяна е обречено на реене по синорите на обществения живот.

 

  Тезата ми е, че слабостта на посланието ни има две основни причини:

Първо – което зависи единствено от личното ни решение – това е нежеланието да се изявим като  вредители на собствената си кауза, ако откровено и шумно се обявяваме срещу всяка проява на приспособленска злоупотреба с нашите думи и нашето доверие. Всеки път, когато се притесняваме да изтъкваме своите виждания, когато се боим да не избодем очи, ние наистина изписваме вежди – веждите на управляващата феодална каста.

 

Второ – което зависи и от политиците, които сме избрали да ни представляват – ние сами не сме дали ясно определение на това, което наричаме статукво, а и не настояваме достатъчно то да бъде постоянно и упорито назовавано пред всички.

С две думи – може и да сме определили и назовали противника си на предстоящите избори, но се затрудняваме да видим и кажем врага във всекидневието си.

 

 

             За да обоснова тезата си, а и за да насоча дискусията към същинския проблем, ще опитам да определя понятието “статукво”. Произходът на думата е в дипломатическия израз status quo ante  - възстановяване на съществувалото преди конфликта положение. Този латински израз неочаквано добре пасва на днешния ни ден. Само трябва да разберем, че “статуквото” просто не съществува. Това, което ни отвращава, срещу което стоим, са просто белезите на очертаващата се победа на феодалната късно – комунистическа номенклатура в проточващия се близо двадесет години сблъсък с гражданското общество.

Днешният обществен модел е принудително променен отпечатък на системата на привилегии, изградена от “новото” поколение комунисти в края на осемдесетте.  Днес те искат възстановяване на статуквото, но не на изпадалата в несъстоятелност постройка на “реалния социализъм”, а на внимателно изградената мрежа крепости на успоредното феодално устройство. Кастата на привилегиите си осигури положението на консервативна сила, на носител на легитимната власт, на пазител на патриархалните традиции и изконната култура.

 

Днес реформисткото движение е изправено пред отлично подредена стена от консервативни институции и обществено мнение, консервативно в същия извратен смисъл на думата.

 

Срещу посланието ни и в защита на статуквото стоят:

 

Безконтролната прокуратура и преобладаващата част от правоохранителните органи изобщо.  

Православната църква с присъщото си раболепие пред всяка, и особено пред авторитарната власт.

Практически цялата местна власт, независимо от формалната си политическа окраска.

Практически целият едър бизнес в това число и съсловните му организации.

Основните групи на това, което бихме нарекли гражданско общество – училищни,  църковни  и читалищни настоятелства, т.нар. организирани “културни дейци”...

 

С присъединяването, бих казал официалното присъединяване, на представителя на монархическата династия към описаната консервативна тенденция, тя успява да въплъти и изчерпи образа на традиционното, на улегналото, на разумното. Неизбежно се връщаме към Ботевото “Свестните у нас считат за луди”...

 

Днес антиреформистките сили вече са готови да говорят консервативно – те искат ниски данъци, но се борят срещу свободата на конкуренцията.

Искат забрана на проституцията, за да съхранят, както в добрите стари времена, контрола върху този доходен бизнес, искат жестоко преследване за една доза наркотик, за да не загубят чувството за привилегия – че това съмнително удоволствие е запазено за тяхното съсловие.

Те са готови и дават привилегии на Църквата, която безболезнено се превръща в придатък и украшение на режима им.

 

Вярвайте ми, че както днес говорят за възстановяване на смъртното наказание, така утре ще заговорят за забраната на абортите и затрудняването на разводите. Феодалната клика няма да бъде субект на това наказание, и както навремето, така и днес техните любовници ще правят аборти безпроблемно. Ще се прероди усещането за класово превъзходство.

 

Изправени срещу така описаното “статукво” – а всъщност срещу стратегическата постройка на желаещите възстановяване на псевдо пазарната икономика от ’85 – ’97 година, реформистките политици се изправят и пред жесток избор:

Да се въплътят в ролята на съвременен Митрандир, който надява пръстена и се изправя в борба с Врага или да се въздържат от използване на властта си за разбиване на системата. Дотук видяхме, че повечето от тях избраха първия вариант  и мнозина, без да усетят, бяха ръкоположени за перове на комунистическата аристокрация. Свикнаха с тази битност и ни лишиха от илюзията, че нашият враг е “Лявото”.

 

Дали има изход не знам и не мисля, че някой знае. Единият вариант е архилегитимация на тази система чрез вписването и в живота на Западния свят като търпима гнусота. Тогава комунистическата номенклатура и прясно въздигнатите за нейни барони бивши реформатори ще се легитимират като “Десница”, само не искам да си представям левицата...

 

Другият изход – може би идеализиран от младостта ми – виждам в поемането на властта от радикални реформистки политици /такива, макар и единици, имаме/, подкрепени, но и заплашени, от свободно организираните противници на днешния режим. Подобно управление би имало силата да лиши бароните от силата им, като просто потопи властовите дънери, около които са се увили. Просто трябва да помним, че комунистическата номенклатура е лиана, плевел вредител, тя не може да съществува в конкуренция, без подкрепата на корумпирана политическа власт. И то – всеобхватна, вездесъща власт.

 

С две думи – трябва да помогнем на нашите хора да хвърлят пръстена.

 

 

  

 




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. locke - Пръстените бяха девет...
23.05.2007 16:39
Има голяма доза истина в написаното, но си пренебрегнал дребни, но не маловажни подробности:
1. В България пръстена не е един - има много пръстени и пръстенчета и техните носители няма да се откажат от тях, защото това не би променило нищо, което води до още по-голямото им обсебване от същите тези пръстени.
2. Всеки потенциален нов политик стига до властта бавно, дори една година е дълго време и предостатъчно властта да го промени /справка: "Приказка за стълбата" - Смирненски/. Лорд Актън е казал отдавна, че властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно. Всеки БГ политик минава през властта преди /ако изобщо успее/ да достигне абсолютната власт. Следователно стига до тази позиция развратен и подготвен за абсолютно развращаване. Единственият възможен изход виждам в постигането на власт без власт, без реални властови методи и механизми...
цитирай
2. ivoberov - Казват: Европейската Народна ...
23.05.2007 16:40
Казват:
Европейската Народна Партия призна Бойко Борисов за десен.
Лично аз никак не се чувствам длъжен да се съобразявам с ЕНП и с нейнитте чиновници, които си правят тънки сметки как ще умножат гласовете си в Европейския парламет.
ГЕРБ просто не е дясна партия, а простонародно движение.
Днес пък чета, че главният прокурор никак не се е впечатлил от това, че Овчаров има "спесимен" във фирма Фронтиер.
Дори не е направил проверка за този "спесимен"
Което е едно онагледяване на това, което Хобит пише. Онагледяване от всекидневната българска политическа битийност.
Мисля си, освен това, че трябва да възобновим работата на дружество " Свяст"
Като търсим привърженици и в тези сайтове.
цитирай
3. nio - Радане,страхотно написано:-)
24.05.2007 01:05
Радане,страхотно написано:-)
цитирай
4. nio - Иво, ЕНП приема всеки който и донесе ...
24.05.2007 01:14
Иво,ЕНП приема всеки който и донесе допълнителни гласове и подкрепя в ЕП инициативите и.Ако членството в една или друга група на ЕП определяше типа на партията,то Доган би трябвало да е либерал.:-)
Либерализма обаче е против груповите/колективистични/ политики/в случая етническа/,но какво значение има,като Доган ще им заведе още няколко евродепутати.

Ляво-дясно се определя от конкретната политика,а не от етикета който си е лепнал някой Гуро като се е събудил сутринта.Дясното е индивидуализъм и икономическа свобода.На къде ще поеме Герб,не е известно,но е възможно и реалната политика която води да е лява./искренно се надявам да не се случи/.
Причината е проста.Лявото е лесносмилаем популизъм и печели гласове по-бързо.Емоциите са винаги по-бързи от разума,а и мисленето за отделна група от хора е забранено упражнение:-)
цитирай
5. анонимен - Промяната - или невъзможна, или нежелателна.
25.05.2007 00:00
Ако ЕС беше пречка пред рахата на неофеодалната, екс-социалистическа номенклатура, дали щяха да допуснат България да стане член на ЕС?
Не мисля.
Промяна е възможна, само ако критичен брой граждани се замислят, и го пожелаят.
Но кой нормален човек си разваля удобството, заради такова съмнително занимание кото рационалното мислене?
Само разни такива ненормалници, като пишещите тука...
За да размърдаш дремешите шарани в блатото - трябва поне да хвърлиш камък.
За да събудиш дремещия разум на човеците - трябва да ги стресираш. Поне с нещо изглеждащо много страшно, ако няма как да им стовариш на главите поне национална катастрофа.
Все фантазии, разни....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: thehobbit
Категория: Политика
Прочетен: 629891
Постинги: 186
Коментари: 1376
Гласове: 2383
Архив
Блогрол