Хехе, още не бях писал в категория "Тя и Той". И не съм съвсем убеден, че му е там мястото, но няма категория ХХХ. 

А това, което гледах сутринта по националната телевизия bTV, мога да определя само като порнография. 

Бяха се събрали неколцина ... журналисти. Нека така ги наречем ...  





Изобщо весела компания: 

 от този тип. 

Добре сложени млади мъже и жени, което май е основното им, божем и не единствено, достойнство. 

И се занимаваха със словоблудство. Порно със Словото. XXL-версия на дискусия за съдбата на медицинските сестри в Либия. Нали се сещате - студията за adult movies много обичат да правят "римейк" на някой нашумял филм. Само дето вместо бой има ..... любов, да го наречем. 

Та въпросните добре сложени млади хора обсъждаха вината на "политиците" за съдбата на медицинските сестри. И обясниха, как те - медиите, или по-точно в частност bTV - правели нещо уникално, свръхнеобходимо и величествено, като обединявали български народ и някак си помагали на жертвите на Полковника. 

Което нямало кой да направи цели 8 (осем, произнесено драматично) години. 

Някак спонтанно се изпуснаха, и възникна въпроса защо те - медиите, или в частност bTV, не са го направили, да речем, на първата година. 

Върхът на словопорното беше отговорът: 

Защото политиците ги ЗАБЛУЖДАВАЛИ. Явно са ги заблуждавали, че чичко Кадафи е добър човек, а синът му Сейф-ал-Ислам, комуто прочее същата медия правеше "промоции" сряда и петък, е нещо средно между Майка Тереза и Далай Лама. 

Темата със заблуждаването наистина ме трогна. Опитах се да си го обясня и открих няколко варианта: 

1. Медиите се информират и градят позициите си, като се допитват до политиците. Обажда се например Миролюба Бенатова на Иван Костов (архизлодей все пак, трябва да има информация) и пита "Г-н Костов, подготвям един материал, ама не знам дали Кадафи е диктатор. Бихте ли ми дали малко сведения, тъй?" Или пък "Г-н Герджиков, съдебната система в Либия независима ли е, все пак сте, нали, преподавател по право?"
Приемат казаното от политиците за истина, и изпадат в заблуда, поради което са много обидени 8 години по-късно, когато разбират от други политици, че Кадафи е диктатор, а независим съд в Либия има колкото в България от "85 година. Кофти ... 

2. Медиите имат собствени източници на информация и журналистите дори понякога четат книги и статии, които не са на български. Защото - и тук наистина има заблуда - ако четеш студиите на нашенските ченгета-арабисти, Кадафи е пич. И масажистката му е българка, и е много доволна от Полковника. 
Та те разбират истината, но се допитват до политиците дали да я публикуват. И тъй като са фурнаджийски лопати и мизерни поръчкаджии, редакционната им политика се формира под политически натиск. Осем години по-късно им казват "Вече можете да пишете истината" и те яростно обвиняват политиците, че сами са я премълчавали... 

3. Медиите знаят истината (вж. точка 2. - от чужда литература, например), но си налагат автоцензура, защото политиците говорят друго. Лъжат. И нашите приятели също лъжат, за да се харесат, за да се подмажат. 
Осем години по-късно политиците престават да лъжат. И медиите, освободени от робските си задръжки, се разлайват, толкова по-бесни, колкото по-гузни са били в годините на автоцензура. 


И всичко това, което пиша, има смисъл. 

Защото благодарение на мълчанието на българските медии за реалността на диктатурата в Джамахирията, благодарение тяхната безчувственост към тиранията, бивша (в България) и настояща (в Либия), благодарение на наследения от родната тирания страх и робска психика, 

Над 2000 българи заминаха на работа в Либия след началото на процеса срещу петте сестри, д-р Георгиев и д-р Ашраф. Заминаха, без родните им медии да им кажат истината - "Отивате в една страна, в която сте заложници на извратената воля и болното съзнание на един диктатор-главорез и на еничарската му шайка ченгета, мъчители и съдебен слугинаж". 

Това медиите не го казаха на хората, които днес са заложници на Кадафи.