01. Януари 2007 година. Часът е 00.00. 

Гоце(в) Първанов току що - какво облекчение - е млъкнал след изнурително, досадно и опасно двусмислено поздравление до българския народ, който с пиянско овчедушие се е насладил на обясненията за положителната роля на Троянския кон . 

Бомби и бомбички трещят, фойерверки летят във всички посоки, Азис, Ивана, Гергана и Гоце(в) Първанов пеят "Многая лета". 

България влиза в Европейския съюз. 

Парадоксално, но макар България да е влязла в ЕС, трябва да почака един час. 

Ние влизаме по Източно-европейско, те ни приемат Централно-европейско.

Един час безвремие. Илюминациите се в разгара си, но правилата не важат.  

И в самата сърцевина на този сюблимен час, в 00.30 българско време, по националната телевизия bTV, започва събитието на годината, епохата, вечността... : 



Започва грандиозният концерт на Митьо Пайнера по случай влизането на България в ЕС. Цяла България празнува европейската си интеграция под ритмите на ма"ането, пиянството на един народ се изразява - както си му е редът - в отривисти подвиквания и завъртане на задни части. 

България празнува. 

Правилата не важат. 

Дано съм черноглед, но ми се струва, че този час ще бъде безкраен. Междинно състояние, което разделя непоправимо българското общество от Европейската цивилизация, макар да не отделя държавата България от Европейския съюз. 



Тъй, както Ицето Стоичков разделя не Ботев от Левски, а всички нас от тях двамата...

черноглед си :)
то ... кой ти го казва де, :D но все пак, това е едно ново, и най-вече Добро Начало, което ще остане и след нас, за децата.
а ние знаем добре, че "тяхно е Царството Небесно"

... за "Доброто начало" на нашето членство :)))

Надявам се да си прав, т.е. тази "часова разлика" да се стопи с годините.

Според мен обаче неизправността е и у двете страни - и у тези, които за поседно ще се нарежат с безакцизна ракийца пред телевизора, и у онези които през последните месеци прекалиха да ни внушават, че в 00:00 часа на 01.01. ще изпитаме национален оргазъм от влажното проникване в ЕС...

... двете страни на същия медал.

"националния оргазъм от влажното проникване в ЕС..." ме разсмя от сърце. Ашколсун! Мисля, че това определение би следвало да влезе в масова употреба. Но ако говорим сериозно, много по-лесно е да си черноглед, дори само за това, че после можеш да кажеш: "Аз нали ви казах!". Аз лично съм позитивен човек и въпреки че видях с очите си как цените в ЕС 2002 година се вдигнаха с влизането на еврото, не смятам, че трябва да се вайкаме. Ето ги европейците оцеляха 4 год досега и ние ще оцелеем. Както казва класикът :"Когато водата стигне до устата, горе главата!".

... в него не се и съмнявам. Който е оцелял в руската сфера на влияние, ще преживее инфлация от 5% :)))

Не разбирам оптимизма на някои хора.Или не могат да изтрезнеят от опияняващтите речи на "новите"-"стари" политици, или просто не ги тревожи престъпното, безпричинно покачване на цените.А дали са чували,че вече и у нас умират хора от глад и невъзможност да се лекуват?Лесно е да се каже:"Горе главата",ако си сит и спиш на топло.

май специално не разбираш моя "оптимизъм". Ами ти как помагаш на тези хора, които са зле - колко даде на просяка, дето го срещна вчера или колко изпрати за поредното болно детенце на банковата му сметка? Аз давам без да се бия в гърдите, ама аман от пишман благодетели дето все им се ще да помогнат, ама сакън "сега точно нямат тази възможност".

Както ти намекваш, не е задължително да се биеш в гърдите когато помагаш: "Когато с дясната ръка даваш-да не знае лявата". Истина е, че за съжаление не съм от тези,които могат да дадат повече от няколко sms-а в помощ на нуждаещите се или дребни стотинки на някой просещ, но пък съм виждала много благодарни усмивки и сълзи в очите на хора,които наистина гладуват и спят на студено.Не искам да мечтая за някакво неясно бъдеще, защото настоящето е страшно за много хора,които нямат 15-20 години пред себе си,за да са оптимисти.Така,че няма място за сарказъм, а по скоро да се опитаме да помогнем на хората да "прогледнат" и да мислят когато избират тези, които са ги докарали до дъното(колкото и шаблонно да звучи).

права си за последното. Само искам да поясня - класикът е Радой Ралин и ако ти прави впечатление първата част - "Когато водата стигне до устата..." - става въпрос за хора, които се давят, чат ли си? Така че не ме обвинявай в безпочвен оптимизъм. Поздрави.

...ако съм прозвучала твърде рязко.Просто съм много чувствителна на темата "оптимизъм",преупотребяван напоследък.Цитатът ти беше на правилното място.
Благодаря за поздравите!

до tsvetamak

да, "горе главата", разбира се.
това би следвало да е два пъти повече валидно за онзи, който не е "сит" и не "спи на топло".

Голямо удоволсвие беше за мен да прочета основния текст и да проследя и коментарите след него.Всичко е много точно.Имам само една малка забележка към гн.Анонимен-цитираният афоризъм не е от нашият класик Радой Ралин /при всичкото ми голямо уважение към него/,а от полският сатирик Станислав Йежи Лец/..Невчесани мисли"/.
Динко Господинов