И тъй, вече сме в Европейския съюз. 

Според едни, бялата лястовица е кацнала на рамото ни. 

Според други, губим вярата и идентичността си, или пък просто цените се повишават ... 

Поели сме по нов път, но дори докато повтаряме този шаблон, не си даваме сметка колко нов е той. Новият път винаги е нож с две остриета... по него има капани, спънки и препятствия, които дори не познаваме. 

Засега разговорът се свежда само до две: 

Шкембето: , което - оказа се - никой не ни забранява, и 

Кюфтето: , което някак изненадващо и след три години "инспекции" на чиновническия апарат, все пак не отговаря на никакви стандарти на приличието. 

Или казано просто - е пълно с рога и копита от неизвестно какво (както и кога и от какво починало) жУвотно. 

Ако това са проблемите по Пътя ни, не бих се разтревожил. Тревожа се, защото наистина си мислим, че са това. Ще си позволя само да посоча няколко истински, сериозни проблема на европейската ни интеграция, които трябва да видим, осмислим и в крайна сметка - преодолеем, за да бъдем наистина "У дома": 

а) Да съхраним дребния си бизнес, като му дадем облик и достойнство, вместо да го затваряме поради мръсотия и опасни условия на труд. Центъра на всеки европейски град е пълен с малки магазини, бистра и кафенета, които вече не се боят от инвазията на "големите вериги" - но не защото някакъв бюрократичен страж гони "големите", а защото "малките" са просто по-добри (макар по-скъпички):



Този тип търговски обекти носят нещо по-важно от прехрана на цели семейства стопани - те носят Дух и Облик на града си... 

б) Да приемем мултикултурното общество, 
, без да изпадаме в ксенофобска ярост (а за съжаление сме склонни към това преди да познаваме културното разнообразие ...)

в) Да свикнем с мисълта, че успоредно с "изтичането" на български емигранти към Европа, ще има и наплив на чужденци, за която България вече ще е крайна приемаща страна
, а за съжаление не виждам как ще приемем легалните и нелегални имигрантски общности, щом не можем да живеем с малцинства, които ни съпътстват от векове и векове... 

г) В крайна сметка - да се научим на толерантност към различието във всичките му форми, които не засягат нашите индивидуални права и свободи... 

, без да повдигаме вежди в погнуса, когато се сблъскаме с нещо, което самите не правим. 

Разбира се, тези проблеми не са решени в нито една развита западна държава - но те са предмет на постоянен дебат, на десетилетни борби за обществени реформи. ЕС е продукт на тези реформи, не те  са наложени от Европейската комисия ... 

Това е Път, който трябва да извървим, път по който днешните празнуващи отново ще ни теглят назад метър по метър, стъпало по стъпало. 

Не си мислете, че искам някого да уплаша, да разколебая нечия радост - НЕ. Аз съм реформист и не се плаша от промените, които ме чакат - във фирмата, в семейството, в месарницата. 

Просто подготвям съмишлениците си - онова малцинство, което пак ще тегли каруцата, пълна с празнуващи Седефчовци и Доганчовци.

да прочета една, т.е няколко, трезви мисли на тема ЕС:)

... май се оказа, че не са ни толкова различни позициите, estrella:)) ... или е просто въпрос на гледна точка...

Вярно че ни заливат с много глупости по повод влизането ни в ЕС.Трябва обаче да ги разберем.
Нали пишештата интелигенция с това си вади хляба:-)))

А това че няма да изчезнат малките квартални магазинчета е повече от ясно,но сега не ми се пише повече.
Големите вериги са с големи разходи а в България цените са "изтискани" заради неплатжеспособното ни население.Големите периодически правят някой номер,но истината е че малките магазинчета отрязват голям дял от пазара.Даже и Доган наскоро плашеше как всички "гаражчета" и пазарчета ще изчезнат.Естествено че с няколко големи вериги можеш да се пазариш,защото са зависими от общината.Не можеш да го направиш обаче с хилядите малки и независими "пършинги":-))

... малки магазини вече не останаха. Причината е именно, че високите наеми изискват високи цени, а те не могат да изградят образ и специфика, които да ги оправдаят. Които успяха - оцеляха.

Иначе голямата опасност за малките "пършинги" са санитарните норми.

Аз съм си "платил" следването с работа в такъв магазин и съм много емоционално привързан към тях - обичам да се познавам с продавача си, както и клиентите ми предпочитат да познават адвоката си:)))

... и в САЩ много хора са против гей-сватбите :)