Днес сутринта имах неудоволствието да гледам интервюто на Николай Бареков с може би най-типичния представител на местната власт и нейните мръсни връзки в цяла България.

Гръмна ме, когато каза, че намесата на бизнеса в политиката била "Регионална специфика" на Варненска община.

Кратка и многозначителна политическа биография:

1991 - областен управител на Област Варна от СДС.

1993 - пак областен, просто така. Оттогава е все  "независим"  от партиите. Зависим е от други хора. Те пък са зависими от едни хора в партиите.

1997 - народен представител от ... БСП. "Независим", де.

1999 - кмет на Варна. "Независим", подкрепен от БСП. Предстоят му   четири години, през които си осигурява избора през

2003 - кмет на Варна. Зависим само от ТИМ. Подкрепата на БСП вече не го брига много. Идват златните години на Киро Йорданов, на ТИМ и на застрояването на всеки камънак в община Варна.

Снимка:

Този общо взето невзрачен чичко е абсолютен рекордьор по подкрепа от най-различни и безумни политически партии. Общо взето всяка година се създават по две-три местни партии и сдружения, с единствентата цел да подкрепят любимия си кмет и да набутат един общински съветник на следващите избори.

Един общински съветник във Варна е много. "Единаците" са най-ценни, защото не участват в бартерните сделки. Техният глас се купува cash, а също така в брой. В краен случай - на ръка.

За втория си мандат Киро Йорданов успя да подчини практически цяла Варна на собствените си господари от ТИМ. Както в десетки други общини, технологията на феодалното господство е проста:

Липса на правила и ad hoc решения. Нула предвидимост на малкия и средния бизнес за правото и възможността да получи лиценз, разрешение, промяна на регулация, устройствен план.
Нула шанс да получи обществена поръчка без "протекция", и което е най-лошо - постоянно стесняващи се възможности за частни поръчки без политическа благословия.

Ще попитате: "Как властта може да ограничи частните поръчки, търговските договори между частни лица?"

Много просто, когато една от страните по "частната"  сделка е ползвател на "общински услуги" - тя е вече зависим, оплетен играч. Зависим от местната власт във Варна значи едно: зависим от ТИМ.

Малко от вестник "Сега", за сведение:

ТИМ forever

Най-напред се роди "Нашият град". Формално това не е бизнес партия, а "независимо гражданско движение, което има за цел да повиши участието на гражданите в управлението на техните градове". Идеолог му е телевизионният трибун Неделчо Михайлов, прославил се с манията си всяка сутрин да рисува мустачки върху вестникарските снимки, докато прави преглед на печата в сутрешния блок на телевизия МСАТ. Преди четири години водещият Михайлов се пробва на изборите като независим кандидат за съветник и спечели гласове за два мандата. Така той прозря, че има много фенове. А наблюдателите пък забелязаха, че повечето са ключови хора от групировката ТИМ, която притежава почти всичко във Варна. При учредяването на "Нашият град" залата бе пълна с бивши и настоящи служители на холдинга, а на първия ред седна лично корпоративният му секретар кап. Николай Николаев. МСАТ, откъдето Михайлов пропагандира убежденията си, също е част от ТИМ. Освен че ги забавлява телевизионно, групировката още и охранява варненци със съответната фирма, отпуска им заеми чрез своята банка, помага им да трупат мускули покрай различни спортни съоръжения, транспортира ги посредством авиокомпанията си, даже е готова да им окаже логистична подкрепа и по някой морски въпрос с пристанищната си инфраструктура. Така че съвсем естествено нейни хора проявиха интерес да управляват града и политически.
Други мощни бизнесмени пък основаха партия "Глас". Най-известният сред тях е управителят на "Интерсевриз Узунови" Красимир Узунов. В челните редици са още собственикът на строителната компания "Планекс" Пламен Андреев и шефът на веригата супермаркети "Пикадили" Георги Папуров. Те се определят като "успели хора, на които им е време да се намесят в политиката". Самият Узунов призна неотдавна: "Допитахме се до сериозни политолози и те ни казаха, че сега е времето и моментът да направим партия". В момента интересите им са насочени само към градския парламент. Вече бе обявено, че нямат никакво намерение да издигат кмет, а най-вероятно ще подкрепят сегашния Кирил Йорданов за нов мандат. Това никак не е чудно, доколкото нито един от тези бизнесмени не може да се оплаче от "взаимодействието си с общината" през годините. Партията вече обяви, че първата й задача е да се изгради стройна организация. Отсега е ясно, че няма да има никакъв проблем да го направи - освен много пари

шефовете на "Глас" управляват и много хора

Само половината от служителите им да бъдат вписани като партийни членове и БСП веднага ще бъде надмината по численост.
Във Варна се очертава и още едно ново общинско бизнес лоби. Неговото име е фундаментално: "Движение експерти за регионите". Зад тази словесна абра-кадабра се крият съвсем прозаични хора - шефът на дирекция "Архитектура" в общината арх. Вили Жечев и настоящият съветник Христо Досев. По-рано Досев беше част от царската партия, но бързо се ориентира и навреме напусна НДСВ. Движението може и да е на експерти, но същевременно си е и съвсем бизнесменско. То има на какво да се опре финансово - Жечев е масон с висок ранг, а Досев е едър търговец на фаянс. Покрай двамата в партията навлязоха и други масони и търговци.
НДСВ се оказа люпилня и на още една партия. Неин вожд е бившият жълт депутат Радослав Коев, който после бе и в "Новото време". Първоначално тя щеше да се казва "Родина", но в крайна сметка Коев, който е и туристически предприемач, се спря на по-тържественото "Отечество". Лидерът й се афишира като десен, но в името на просперитета каза, че застава зад левия кмет Кирил Йорданов. Впрочем Коев винаги се е обявявал за десен и винаги е подкрепял левия Йорданов. Освен това е кум на кмета от сватбата му с манекенката Бояна Йорданова.
Докато четирите политикобизнесменски формирования във Варна засега съжителстват относително кротко едно с друго, в Бургас се появиха две, чиито лидери аха-аха да се сбият. Най-напред се пръкна партия, която си избра за име голямата мечта на всеки българин - "Средна европейска класа". Нейн шеф е Георги Манев, строителен предприемач и настоящ общински съветник, проспериращ благодарение и на топлите си връзки с кмета Йоан Костадинов. Двамата взаимно си правят услуги. От една страна, фирмите на Манев редовно се дореждат до апетитни парцели при различни заменки в града. Общината дори закри цяла автогара, която "загрозяваше" фасадата на огромен блок, който Манев и негов съдружник строят наблизо. Заради това бе променяна транспортната схема на града и седмици наред хората не знаеха къде спират автобусите за съответните села.
От друга страна, Манев редовно дава рамо на кмета в градския парламент при гласувания, от които Костадинов е заинтересован. Например Манев бе главният застъпник на искана от кмета замяна на пет апетитни терена, срещу които общината трябваше да получи 22 апартамента в непостроени блокове. Прокуратурата изчисли, че това е най-неизгодната сделка за общината и я прати в съда. На една инстанция тя бе разтрогната. ВАС обаче я благослови.

Сега Киро Йорданов не се интересува от БСП.

Вече търси подкрепата на Гоце Първанов и неговите "интелектуалци срещу реформите" и я получи.

Но търси и подкрепата на ГЕРБ. Интересно е дали ще я намери ...

.....нет,
така напишете и Киро нет!
И да се чете!Ежедневно! От всеки!

Ще я намери при Гоце и тва си е! Щото се слага на Гоце, с очите си съм го виждала! И щото на Гоце му трябват хора за новичката му партия, не само Киро вече не с еинтересува от БСП :)

Ще я намери при Гоце и тва си е! Щото се слага на Гоце, с очите си съм го виждала! И щото на Гоце му трябват хора за новичката му партия, не само Киро вече не с еинтересува от БСП :)