"... Пресслужбата на МВР съобщи, че миньор неколкократно ударил главата си в асфалта, докато оказвал съпротива на служители на полицията ..."

Тази информация на "Дневник"  е достатъчно красноречива, дори не е нужно да я преценяваме заедно с десетките подобни случаи (Чората, журналиста пред съдебната палата, и т.н. и т.н.), съпътстващи управлението на мутрата Румен Петков във вътрешното министерство.



Медиапул пък ни напомня, че:
"... На въпрос, ако не беше министър, как би му прозвучало съобщението, че човек нарочно си е удрял главата с палка, докато е държан от четирима полицаи, Румен Петков отговори, че "това министерство е особено".."


Да, особено е това министерство. Особено, след като Регентът на  БСП (а всъщност просто представител на мафията/олигархията в тази бездруго доста мафиотска партия) го оглави.

Доста особено, защото то не може и не иска да се справи с престъпността, не успява един мафиотски разстрел или корупционна сделка да разкрие, но иначе развива бурна и доста успешна дейност:

• Осигурява комфорт на строителната мафия (а всъщност перачи на пари - не бива да слагаме петно на стотиците честни строителни предприемачи), като бие и арестува протестите срещу безобразията й;
• Осигурява комфорт на работодателите от крупния бизнес, като "предотвратява" легитимни синдикални протести, по време на които протестиращите дружно сами си блъскат главите в асфалта;
• Осигурява комфорт на другаря си Гайдарски, като случайно "изпуска" подслушани разговори на стачни лидери (съвсем не оправдавам оня мръсник, който е "консултирал" Митьо Очите - но откъде падна изведнъж "класифицираната" информация?)
• Осигурява защита на ... избрани босове на организираната престъпност.

В блога си Цоньо Ботев пише, че "комунистите пак бият".

И е така, и не съвсем.

Така е, защото хората и методите са същите. В най-добрия случай са ученици на "Ония" хора,  затова и ... методите ... нали.

Не е така, защото мотивацията е друга: Днес побойниците в МВР, начело с мутрата Петков, са въоръжени закрилници на един олигархичен режим от латиноамерикански тип, на една привилегирована класа, която парадира с "капиталистическото" (а всъщност пред-капиталистическо, квазифеодално) си битие и богатството си. Крепителен елемент на едно мощно "консервативно" статукво, в което са вплетени едър бизнес, публична власт, съществени структури на гражданското общество и Православната църква.

Я вижте идилия:



Още идилия: Лидерът на най-влиятелната "опозиционна" партия ГЕРБ няма критики към начина, по който полицията “овладява” протестите. 

Разбирам какви са споровете межу "управляващи" и "опозиция" - кой да пристане на привилегированата класа и да захапе цицата й... т"ва е.
Душици ...

http://www.vbox7.com/play:5d2b3dce

Съгласен съм с допълнението към това, което съм казал.
Крайната цел е отново да се насади страх у хората, за да могат да си правят каквото си искат безнаказано.