Предполагам, че отдавна се върти в web-пространството, та надали предлагам нещо ново.
Аз обаче го видях едва днес и останах - нека използвам една хубава българска дума - втрещен.
После се замислих и стигнах до извода, че повод за учудване няма.
Няма новина.
Просто добре позната реалност, поднесена доста ярко.
Е, приятно гледане:
http://www.vbox7.com/search/?vbox_q=%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2
Знам, че мнозина отдават позицията ми (както и позициите на мнозина мои съмишленици и приятели) на "заслепен костовизъм", на "партийната линия" и прочее глупости.
Съвсем не. Аз гледам на обществените събития "през халбата си" или с други думи - през призмата на желанието за едно реформирано, отдалечено от феодалния, ориенталски модел на посткомунизма* общество.
Днес прочетох това: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=123886&srcpos=3 :
"Този проект ще е още по-автентичен, ако формалното лидерство бъде поверено на седесар като Димитър Николов, бивш шеф на захарния завод “Победа” в Бургас. Той е напуснал СДС само преди десетина дни, а преди това е бил областен председател на партията и председател на групата й в общинския съвет."
Говори ли ви нещо "Завод ПОБЕДА"? А името Антонио Душепеев? Попитайте приятел от Бургас.Господинът, който вече е в ГЕРБ, а явно е подготвян и за проформа идер на бъдещата партия, е символ на специфичното преплитане на политически и икономически сметки, което стои в основата на актуалния корпоративен модел на стопанския живот в България.
"Обръчите от фирми" не са патент на ДПС, те са продължение на една практика на "входно-изходната икономика" от времето на Беров, продължена с РМД-схемите при кабинета "Костов".
"Завод ПОБЕДА" Е ТИПИЧНА ФАБРИКА ЗА ГЛАСОВЕ (игра на думи - фабрика за политически победи на местно ниво), използвана в полза на Йордан Цонев и протежетата му в СДС, по-късно в полза на НДСВ - Бургас, а в последно време - на новата партия на Данчо Ментата. Да - за ДПС става дума.
"Завод ПОБЕДА" е успешен бизнес. Той не печели много от захарни изделия. Но печели много от политически изделия - правилно попълнени бюлетини...
Пътят на икономическите и обществени реформи, пътят на реалната пазарна конкуренция и политическа демокрация, минава през разбиването на "Завод ПОБЕДА" И НА ВСИЧКИ ПОДОБНИ ФАБРИКИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКО - ИКОНОМИЧЕСКИ КОНКУБИНАЖ.
С две думи - не ме интересува дали Бат" Бойко е "десен" или "среден". Интересува ме да ги няма Димитър Николов, Фидел Беев, Данчо Цонев, Антоан Николов, Николай Банев, Димитър Гущеров ....
А сега малко майтап: Две снимки, които ми излизат на "Изображения за Бойко Борисов" в Google:
и 
* За да бъдем съвсем точни, този модел е заложен в средата на 80-те от бащите на днешните управляващи и от преките служебни началници на днешните "бизнес лидери" и медийни гурувци.
В сдружение СВЯСТ сме се събрали привърженици на индивидуализма, на личната свобода и отговорност. За нас, за мен, е трудно да говоря за едно общностно самоопределение, каквото е патриотизмът. Но такова самоопределение съществува – за добро или за зло..... (цитати)
Моят отговор е – понякога за добро, понякога за зло. Едно силно общностно чувство, то може да се създаде и развие единствено около особено важна задача и мисия, засягаща интересите на мнозина и въвличаща една голяма част от общността. Задача, която надмогва личностното самоопределение и го подчинява в значителна степен на общностното.
Моята теза е, че в българското общество вече близо две столетия има такава задача и има положителната силна страна на българския патриотизъм. Патриотизъм, който не е убежище за мошеници, за разлика от патриотарството и пуйченето, които ни се предлагат днес, който е тяхна същинска противоположност.
Това е възрожденският стремеж към промяна, към отскубване от ориенталския културен и политически модел, въплътен от Османската империя. Това е стремежът на строителите от края на ХІХ век към европеизация и откъсване от зависимостта към руския политически модел.
С две думи – стремежът за една модерна и свободна държава по европейски образец, цел, постижима единствено с радикални реформи и със съзнание за тежкото ориенталско наследство. Днес този стремеж е немислим без трезва оценка на плачевните резултати от съветското владичество, от социалистическия икономически модел, от мафиотизирания в зачатието си преход.
В заключение – патриотизъм е да се погледнеш в огледалото и да видиш честно истината в очите, а не комплексарски да се залъгваш с бълнувания по отминало величие.
Toзи израз доста ясно и пълноценно изразява отношението ми към патриотизма, разбран като повече емоционално, отколкото рационално отношение между един човек и една държава ...
Но - за наша гордост, ако е възможно да се гордеем с дела чужди, същите идеи се срещат в мисъл на един български общественик:
" Патриотизмът е привързаност към политическото отечество, привързаност към собствената независимост и свобода. "
/ Л. Каравелов/.
След като това е позцията ми, то намирам за доста трудно да приема "необходимостта" от положиелен поглед към Родината. Напротив - желанието да живеем в едно свободно, справедливо и щастливо общество изисква критичен поглед, тъй както се стремим към перфектност в дома си, в работата си или в ходовата част на личния си автомобил...
Трябва да сме критични, дори нетърпими към лошото, за да отдадем заслуженото на доброто:
.... аз подчертавам, че българската нация не само че е толерирала всички народности и всички вери, но смята за своя национална гордост да прогласи в територията на царството пълна свобода на всички народности и вери. С това ние се гордеем. Това е един принцип, прокаран в нашата конституция ...
Това са думи на български държавник от 1911 година, когато е било твърде трудно да стоиш на тази позиция дори във Франция или Германия. Това иде да ни напомни, че т.нар. "етнически модел" е продукт на общество, чиято толерантност е по-стара от Жельо Желев и Ахмед Доган... Нешо повече - явлението "Сидеров" свидетелства, че т.нар. "етнически модел" твърде бързо ерозира трайни ценности н нашето общество...
Извинявам се за хммм ... експресивния изказ, но той не е мой, а на Шарл Бодлер (ако не се лъжа) - "Удавницата".
"Ние ще сме партия, ориентирана към център-дясното пространство, но ще бъдем отворени и към център-лявото пространство, обясни още зам.-кметът."
Извинявам се за тази глупост, но тя също не е моя, а на Цецо-с-Прякора, заместник кмет на т.нар. Столица на т.нар. Република и нещо като портативен интелект на нещо духовния лидер на все-още-не-съвсем-Партията ГЕРБ.
Друг въпрос е колко аджеба трябва си тъп, за ей този да ти е помощник в мисленето:
Същественото в случая е именно небрежността, с която новата "продажна жена" на българската политика - т.нар. партия ГЕРБ - протяга стъпалцата си, за да погъделичка всеки крак под масата на умилното семейно тържество на политическия ни елит. Доста показателно е, че нашенските политически (нека този път си го кажем направо) курви се стремат към образа на достойни и почтени мъже...
Цитатът на Бодлер ми влезе в главата неканен, със засилка, веднага щом прочетох думите на Цецо-с-Прякора. Има нещо доста правдоподобно в това сравнение - привидно внушителният плавателен съд ГЕРБ се дуржи тъй уверено над водата по същите причини, по които плава и тялото на клетата удавница - гнилостните обществени процеси създават въглеводородни газове, които изкарват мърша на повърхността... съвсем не за сефте.
В последните седмици значителни групи десни плъхове се пренасочват от потъващия кораб на "старата десница" към апетитно подутото и гордо полюшкващо се туловище на повърхността.
Доста ще смърди, като се пукне...
