Записките на The Hobbit :: Kратък, пристрастен анализ

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.10.2006 14:53 - Kратък, пристрастен анализ

Автор: thehobbit Категория: Политика

Прочетен: 9230 Коментари: 37 Гласове:

Последна промяна: 24.10.2006 15:08

С този съвсем спонтанен текст започва поредицата ми от статии, есета или просто забележки, посветени на реформисткото малцинство в България.

Ще последват няколко мои стари материала, които потвърждават последователността на възгледите ми и сравнително точното сбъдване на прогнозите ми (особено мрачните).

Кратък и пристрастен опит за анализ на изборния резултат на кандидата Неделчо Беронов. С напредването на нощта на 22 срещу 23 Октомври, прогнозните резултати на г-н Неделчо Беронов се сринаха до едноцифрено число и преминаха от зоната на провала в зоната на катастрофата. Част от изводите, които правя въз основа на този резултат, не са оригинални, а част от причините за него бяха посочени многократно, включително и от мен, както в частни разговори, така и публично – в медиите и интернет пространството. Ще опитам да обсъдя проблема през призмата на три различни, макар дълбоко свързани, явления : 1. Президентските избори и разделението на реформистките избиратели. Очевидно е, че «десният», а всъщност – реформаторски електорат е дълбоко разделен и че това разделение съвсем не е плод на лични дрязги на неколцина лидери, както медиите упорито внушаваха, а и продължават да внушават. Налице са множество програмни, ценностни и дори психологически различия, които попречиха на избирателите да се обединят дори тогава, когато лидерите им се снимаха в поза «Д"Артанян и тримата мускетари». Съществува все по-дълбока пропаст между – условно казано – «партийните десни», т.е. твърдите електорати на двете основни партии СДС и Демократии за силна България от една страна, и един по-широк кръг от реформистки настроени избиратели, които имат все по-слаба мотивация за участие в избори. 1.1. Пасивността на твърдите ядра: «Партийните» избиратели се отличават с безусловна вярност към десния консерватизъм, който в общия случай е наследен от техните родители. Тяхната мобилизация би гарантирала на един общ кандидат поне участие на балотаж. В огромната си част те изискваха и приветстваха единната кандидатура на десните партии, но … мнозина от тях НЕ гласуваха за нея. Причината е проста – разделението между твърдите ядра на ДСБ и СДС съвсем не е случайно, произволно и нещастно стечение на обстоятелствата. Днес привържениците на основните десни партии имат различия по десетки въпроси и изобщо различни мотивации и очаквания за участието си в политиката. Дясното единение за президентските избори беше мотивирано от една страна от конформистки за стремеж сглобяване на печелившо мнозинство. От друга – от мечтата за възстановяване на твърдото антикомунистическо и консервативно ядро, което да възприеме идеите и посланията на ДСБ и, «въоръжено» с тях, да обедини десния вот и постигне резултат, сходен с този на действащия президент. И двете мотивации бих определил по-скоро като мечти, отколкото като реалистични и осъществими стратегии. Безспорно е, че нито една от двете групи не видя в г-н Беронов олицетворение на надеждите си, а кабинетната процедура по преговори за обща кандидатура разочарова и настрои скептично привържениците и на двете основни партии на «дясното». Това разочарование се изрази в отказ от гласуване, мотивиран от нежеланието за съпричастност към нова загуба, нежелание за подкрепа на една некрасива процедура, страх от заемане на позиция, която би изглеждала подчинена на недолюбван политически лидер. 1.2. Реакцията на реформистката периферия. Що се отнася до избирателите с реформистки позиции, които не обвързват позицията си с постоянна симпатия към конкретна партия, можем спокойно да констатираме, че те не се въздържаха от гласуване, а активно бойкотираха изборите. Основен извод от (не)гласуването на 22 октомври е, че те не само не се вълнуват от взаимодействието на «десните» партии, но дори се отнасят враждебно към този процес, който връща реформаторската общност на плоскостта на 90-те години. Реформистката периферия се състои предимно от т.нар. «активни» граждани, чиято «дясна», анти-статукво позиция е основана на лични борби и проблеми през последните години. Твърде рядко политиците от десните партии оценяват факта, че именно тези граждани са далеч по-радикални в реформистката си позиция. Тяхната отстраненост от политиката на «дясното» се дължи не на разединението на няколко малки партии, а на нереформираността на тези партии, на относителната им неадекватност към ежедневните проблеми, особено тежко проявена в клиповете и посланията от кампанията на г-н Беронов. Именно във връзка с оценката на поведението на тези радикални избиратели са необходими сериозни изводи относно 2. Президентските избори и посланията на «дясното»: Резултатът от 22 октомври безусловно показа, че редица познати послания – някои от началото на прехода, а други – рожба на кризата на дясното през последните години – просто не работят. Част от тях не въздействат дори на твърдите електорати, а други направо отблъскват периферния радикален вот. На първо място стана очевидно, че твърдите и неадаптирани антикомунистически послания не въздействат емоционално никому. Те не мобилизират дори и най-твърдия електорат, състоящ се от хора, лично пострадали от комунистическия режим. Напротив – очевидната безпомощност на кампания, основана на песни като «Вдигни очи» и «Аз не съм комунист» силно дразни хората, които са основателно разочаровани от липсата на декомунизация в обществото. На второ място, традиционно дясното, консервативно и патриархално послание предизвиква симпатии единствено сред много тесен кръг избиратели, повечето от тях – твърди симпатизанти на Демократии за силна България. При всяко положение «сенаторският» образ на кандидата Неделчо Беронов отблъсна много повече гласове, отколкото привлече. Навярно тук е мястото да отбележа, че продължава да не бъде оценен простият факт, че далеч над половината реформистки настроени граждани на България нямат «десни» и «консервативни» социални позиции и убеждения. Ударението върху консервативния образ и послания през кампанията даде ясни доказателства за тази моя стара теза – твърде късно и на ужасна цена. В същия контекст стана ясно, че изявено патриотичното говорене е чуждо на реформистките среди. Мнозина от българските граждани със силни прозападни настроения се гордеят със способността си да гледат критично на собственото си общество, с неговите примитивни традиции и културна изостаналост. Дори в умерения национализъм те не виждат друго, освен популистки реверанс към хора, които не понасят. И най-сетне, мантрата на дясното единство е толкова по-отблъскваща, колкото повече отблъскващи муцуни сядат на масата на преговорите. Практически никой от съюзниците не носи свой електорат, но много ефикасно отказва чужд – в повечето случаи напълно заслужено. Този процес се прояви дори и между партиите, членки на ЕНП или части от старото, голямо СДС/ОДС.
Но особено типичен беше резултатът от заиграването с популистката «десница» около селския кмет на София Бойко Борисов. Практически нито един от симпатизантите на т.нар. сдружение ГЕРБ не подкрепи г-н Беронов, но мнозина представители на радикално реформистката периферия се обърнаха отвратени от фалшивата кметска «подкрепа». 3. Цената на «фалшивата победа». В заключение, аз бих отдал провала на единната кандидатура на десните партии на един основен фактор, синтезиращ в себе си огромна част от изложените обстоятелства и изводи: Реформистките партии платиха огромна цена за компромисите, допуснати в името на една ефимерна, да не кажа невъзможна победа. В името на тази победа, десните партии издигнаха кандидат, без да допуснат дори членовете си до обсъждането, изолирайки потенциалните си гласоподаватели изцяло от процеса на номинация. Очакването, че в името на победата срещу Георги Първанов избирателите ще преглътнат това поредно разминаване, остана излъгано. И за това имаше основателна и предвидима причина: Демократично настроените избиратели, или както предпочитам да ги наричам, избирателите – реформисти, от самото начало на кампанията не вярваха в победата на тези избори. Те възприеха заявения стремеж на лидерите си като лъжа, оправдаваща поредното отлагане на демократичния разговор вътре в реформисткото пространство. За разлика от лидерите на десните партии, мнозина граждани с реформистки убеждения отлично разбират, че са в позиция на социално малцинство и предпочитат честно да си признават този факт. Те самите не са склонни на компромис в името на изборна победа и с готовност наказват подобни компромиси, като задълбочават загубата, лишавайки десницата от своя глас. На реформисткото малцинство е очевидно нужен подход към стратегическа загуба, съпроводен с крайна мобилизация на ресурсите и изграждане на модерен образ и послание. Дали отделните десни партии ще намерят начин да осъществят този проект заедно, е без значение за избирателите – те дори печелят от конкуренцията на идеи, тъй както губят от безидеен компромис.

Нагоре

Тагове: анализ,

Гласувай:

Подобни постинги

На къде?!
СЪСТОЯНИЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ И ДВ...
Вариант на програма за писане на научна ...

Следващ постинг

Предишен постинг

Архив: В-к Седем

Аko (IF) oт Ръдиард Киплинг

Коментари

1. nio - !!!!
24.10.2006 14:58

Радане,промени му шрифта на това синьото ако искаш някой да го прочете.Мене ме заболяха и очите и главата.:-))

P.S. Мерси за линка.