“The trouble is, that things never get better, they just stay the same, only more so”

Terry Pratchett, Eric

 

И точно според оценката на мъдрия скапан магьосник Ринсуинд, нещата на 20 май си останаха същите. Но ... още по-същите. Твърде същите. Толкова същите, че пред очите ни се разкрива абсурдът на самата им същност, безсмислието и невъзможността на нашия “обществен живот”. Не – аз не се и опитвам да отричам фактите. Просто отричам, че те сглобяват “обществен живот”.

 

Тихо, спокойно и някак уверено, българската “политика” се търкаляше към деня, в който – без всякакви изненади – разкри своята абсурдност. Изборите за евродепутати вече не бяха политика. Нямаше дори идея за политика. Тя се изгуби някъде по пътя, малко по малко, избор след избор и провал след провал.

 

Днес “политика” е корпоративният модел на бизнес, протежиран от властта и определящ кой да упражнява власт, бизнес, чийто най-популярен   сурат е Ахмед Доган на три уискита. Леко фъфлещ, самодоволен и недосегаем.

 

Дано греша, но очаквам, че това все още не е катарзисът на политическата система в България. Ще допием горчивата чаша на местните избори през есента, когато, дори Доган да не спечели изборите, “моделът Доган” ще се утвърди във властта, като “усвои” демократичната процедура, тъй както “усвоява” публичните финанси чрез държавните предприятия и частния капитал чрез корупционния данък.

 

Това, разбира се, е емоционално и неаргументирано мнение. Ще следва продължение...

Снощи в видях лицето на Светослав Малинов в коментарно студио. Одухотворено лице, което трябваше да грее с усмивката на победата. Но чудото не се случи. Видях самодоволството, охраненото спокойствие на "победителите", трудно прикритото злорадство на водещите и пред всички тях Светослав Малинов сякаш обяви поражение. Приех го не като отчитане на загуба, привидя ми се отчаяние и се отчаях и аз.
Сега прочетох постинга Ви, стана ми малко по-спокойно - дори само от коментар на съмишленик, ще вярвам в ново чудо ...
Съжалявам много за личната Ви загуба. Преди седем години една простичка сентенция ми донесе успокоение - "Тялото е тленно, духът - вечен". Предизвикателство за вяра.
Поздрави от мен-
Михаела

дори по-проблематично. ДПС се утвърждава като прекалено силна партия.

В студиото най-ужасен беше Михаил Миков - завършен простак!

Разбира се, че очаквах тия резултати. И все пак ми беше много тъжно, въпреки че не бях изненадан. Сега обаче ми става все по-гневно.
Мисля, че трябва да им се даде отпор.
След като не нямаме политически представители, трябва да им дадем отпор ние самите.
Има начини.
Дали пък да не регистрираме едно сдружението.
По повод на шамарите, които някои писаха, че били раздадени на политическата класа.
Не удариха шамар на класата, обогатиха я само с мутри, архонти и сбърканяци.
Удариха шамар на себе си.
Само дето ги заболява много по-късно и никак не разбират какво им се е случило.
Става ми все по-гадно и гневно

за съжаление европейската тенденция е интересът на хората към изборите все повече и повече да спада. Видяхме, че явно и ние не правим изключение от нея. Само че разликата между нас и европейските демокрации е огромна. И ако там главният въпрос се свежда грубо казано до това колко тлъсти да бъдат трохите за избирателите, то у нас нещата стоят преди всдичко (не ми се ще да казвам само) до усвояване. А благодарение на уродливата ни политическа действителност, думата усвояване придоби възможно най-грубо и вулгарно съдържание. По тази причина е налице и разликата в причините за този спад в интереса към изборите на българина. Ако за средностатистическия гражданин на Западна Европа е все едно какво правителство е начело, тъй като в общи линии политиката му няма да е в ущърб на голяма част от хората, то в България нещата са отчайващи. Дългоочакваната промяна така и не се случи и вече май никой не я и очаква. А междувременно на някои гьонсурати в малка България им отесня и вече ги влече към Брюксел... Е, дано там най-сетне се препънат!

Има една съществена разлика между нас и европейските тенденции - в Европа няма етнически партии, които могат да глътнат цялата страна.
Според мен ставащото е толкова лошо,че дори хората, които разбират, че е много лошо, нямат идея колко всъщност е лошо.
ДПС - първа политическа сила... :(

Това за етническите партии е така. За сега излиза, че кой ще ни управлява зависи единствено от дисциплинирания с принуда вот на населението от села и махали в смесените региони.