(Публикувано в днешния брой на вестник "СЕДЕМ")

Очевидно разговорът се върти около темата за бъдещето на г-н Иван Костов и съответно се води в ограничената обществена среда, която  наистина се интересува от този частен въпрос. Според мен ДСБ има нужда от разговор с доста по-широк кръг граждани, разговор за идеи и политики, за възможностите за противостоене срещу олигархията още сега, още преди да е постигнала очаквания унищожителен успех на местните избори наесен. Нужно е на първо време избистрянето на пет-шест политически позиции, които да мобилизират  реформисткото малцинство без оглед на дребни лични обиди и симпатии, позиции сериозни и безспорни, които да отделят зърното от плявата в буренясалото поле на «десницата». Едва след това идва време за разговора дали лидерството на Иван Костов е полезно средство, подходящ инструмент за постигане на целите или не.

 

ДСБ в момента няма краткосрочни политически цели, няма стратегия за противопоставяне на олигархията по места, няма и ясен политически идеал. Голямата цел – изключително погрешно поставена – в продължение на три години беше «ДСБ да поеме лидерството вдясно». На въпроса какво точно е «дясно» в български условия, имахме готов отговор – «Легитимна десница са партиите, членуващи в ЕНП». «Силна България в Европа» се проектираше като «Силна ДСБ в ЕНП».

Ядец. Едва сега се видя дълбинната глупост на тази позиция. И празнотата на политическата ни цел. Европейската народна партия обяви за автентична и легитимна десница една странна група от индивиди, обединени от факта, че са се хванали отчаяно за крайчеца на кожения шлифер на една бивша (???) мутра.

 

Така резултатът на изборите за Европейски парламент се оказа не просто политически провал, но и ценностен срив. Ако нашият идеал не е силна десница – член на ЕНП, какъв е тогава?

 

Няма да скрия, че останах гръмнат от посланието на г-н Вили Лилков в статията му «Прагматично за ДСБ» от последния брой на вестник «Седем». То изцяло отмества разговора от ценностите и идеалите към технологията за създаване на силна организация и влизане във властта чрез коалиция с постоянни «политически съюзници от десницата». Не мога да отрека, че тази технология е добре описана и множество от конкретните предложения са смислени и навременни. Но те са еднакво валидни за всяка партия, която се стреми да спечели места в общинските съвети наесен. Обучението на кадри ли е нашият политически идеал? Или изграждането на медиен център?

Особено тревожни са думите: «Нов голям реформаторски проект едва ли ще получи сериозна подкрепа, защото сериозните реформи, довели България в ЕС и НАТО, вече са факт.»  Тази позиция заявява отказ от реформаторско усилие в една държава, чиито институции са модерни, но обществените отношения и моделите на упражняване на власт са на средновековно феодално ниво. Държава, в която на инициативата и труда на отделния индивид се гледа преди всичко като на източник на облаги за чиновническите бизнес кръгове, които са го яхнали. В която образованието все повече се превръща в процес на оформяне на рамка от празни патриотарски клишета, която да помага щото телето да не се откланя от пътеката, по която го впрягат.  В която, най-сетне, правосъдието служи на справедливостта колкото волът служи за разплод.

 
«Сериозните реформи» НЕ СА ФАКТ. Факт е само и единственно преходът към среда и институции, които правят сериозните реформи възможни.

 Именно една програма за сериозни реформи в самата тъкан на местната власт би могла да мобилизира и обедини реформистите в България. Нужно е да се приеме  «Харта за реформи» в местното самоуправление и да се преговаря с всеки, който приема принципите й, с всеки, който е готов да допринесе за обогатяването й. Да се даде битка на олигархията в сърцето на нейната власт – мрежата от полузаконни връзки, чрез които местната власт и локалните бизнес групировки се поддържат взаимно и отнемат свободата на гражданите. Местната власт е живата тъкан на олигархичната обществена структура. Тя храни партиите с черни пари, тя корумпира реформаторите – процес, който наблюдавахме отблизо в продължение на десет години в столицата.

 

Неслучайно сам Гоце Първанов е вдигнал на крак дежурната си клика   «Интелектуалци срещу реформите» в защита на т.нар. «успешни кметове», независимо от коя партия тези последните са избрани. Прочее, същите кметове, които – независимо от коя партия са избрани, често против волята на избирателите си – направиха невъзможното за преизбирането на Първанов.

 

Няма нужда ДСБ да стои в ступор в очакване на провал на местните избори. Няма и нужда да се хвърля в «спасителни коалиции», защото те не могат да спасят друго, освен креслата на неколцина общински съветници. Пред ДСБ има и очевидни цели, и очевидни противници. На тази основа може да има и различни форми на сътрудничество, може би с различни организации във всяка различна община, и съвсем не задължително с намиращия се в продължителен период на полуразпад Съюз на демократичните сили.

 

Едва в контекста на един сериозен реформаторски проект, със съзнание за търсената подкрепа извън «ядрото», за предпочитаните съюзници и подходящата организация на подобни “мрежови” съюзи, ДСБ би трябвало да прецени дали активната политическа роля на Иван Костов е полезна или не.

 

В противен случай, ако дискусията се дължи единствено около ролята на г-н Костов за съхраняване на общо взето доста абстрактните ценности на ДСБ, има опасност в очите на мнозинството около нас да изглежда, че ценностите на ДСБ са ... г-н Костов.

 

 

 

 

Чудесно! Кратко. Ясно. Без грам злоба и характерното менторско "Аз казвах ли ви..." Подписвам се под всеки ред.

В същото време не смятам, че изобщо текста на Радан противоречи с текста на Лилков.

Единият говори по принципни, стратегически въпроси, а другият - тактика за практическо оцеляване на политическата партия в рамките на няколко месеца. (затова в заглавието на единия има Идеи, а на другия - Прагматично)

Ако ДСБ катастрофира политически на местните избори (получи символично представителство), няма да има особен смисъл от интетектуалното упраженение, за което говори Радан - то ще си остане нещо като съботна сбирка на клуб Диалог на Прага 16 - група хора, със сходно мислене...световно неизвестни и щастливи.

Предизвикателството е да имаме дисциплината и разума да правим и двете едновременно - и стратегия и тактика. Нямаме възможност да си позволим нито да спрем времето за да изграждаме ценностна система на десницата (каквато система твърдя, че липсва, но това е друга тема), нито да сложим принципите в хладилника и да гоним дневния тренд на политическата борса. Трябва да правим и двете и то еднакво добре. Иначе няма да ни бъде.

... за добрите думи.

"Аз казвах ли ви" - мога да го кажа за десетина неща, но го оставям за многото разговори на бири и особено за разговорите на много бири. Подобни ербап-пози са за кръчмите, в които бездруго прекарвам предостатъчно време от празния си живот, хаха

Иначе си прав - трябва и тактика, и идеализъм.

Има обаче същностна разлика между концепцията на г-н Лилков, че реформите са факт и моите виждания дори за тактиката - тя според мен трябва да е ясни, краткосрочни РЕФОРМАТОРСКИ цели.

Мисля, че разкиката по-скоро е понятийна - в определението за реформа. Съгласен съм с теб, че са създадени някои институционални условия, но те все още не са довели до промяна на манталитета и до реформа на "обичайните практики"...

А за бирите, като станат много репликата "Аз казах ли ви..." плавно прелива в "Аз това на Костов му го казах още ноемри' 98, ама той нали е дебела глава, не ме послуша'...", което пък има за първообраз вездесъщото "Аз му казах на Желю още като правихме седесето, че тая работа така не става!" ... :))

Поздравления за статията, Радане!

Трябва да има хора като теб, които наистина без да се заяждат да говорят открито за вътрешно-организационни проблеми.

За съжаление обаче, ефекта, който обикновено това изолирано и неорганизирано говорене предизвиква е атака срещу автора /argumentum ad hominem - стар манипулативен подход, широко възприет от автолитарните и тоталитарните общества/

Сега ще получиш почетната титла - "мрънкащ пикльо", които е регистриран, че е гласувал, но явно не е гласувал за нас.

Напоследък си мисля, че имат нужда от силен ритник в слабините, Радане. Само така ще те чуят тези, които трябва да те чуят, преди другите да те класифицират лицемерно и идолопоклоннически!

Затова ти предлагам да се кандидатиращ като опонент на Костов на НС другия месец. Събери екип и се кандидатирай... губиш ли... страх ли те е... не мисля...но това е сериозна крачка за ДСБ. Някой и нещо, което да накара хората да мислят, да поискат обратно от себе си свободата да решават сами.

... Дидо, това не е сериозно, и знаеш защо - аз просто не съм член на ДСБ. Оставям настрана всички други, и все сериозни, аргументи.

Пък и - както съвсем сериозно пиша - не се интересувам твърде от "лидерския въпрос". За мен е важно ДСБ да има реформаторска кауза, в противен случай не е особено важно дали има ДСБ.

Това може да се постигне и по друг, по-скромен начин ...

Точно в десетката! За съжаление, опитът от последните 15 години ни учи, че качествените хора са само необходимо, но не и достатъчно условие за успешна борба с олигархията ...

Именно заради реформаторската кауза те призовавам.

Какво друго би могло да ги накара да се замислят?
А не и ли реформа в т.нар. "партия на Костов" председателят да не е Костов?
Няма ли даде шанс за създаване на критичен минимум от мислещи реформатори?

Несериозното тук е, че ти си имаш уважавана професия и подобен ангажимент надали влиза в плановете ти, както и на много други хора.

Ne e publikuvano v dneshniia broi na sedem, prochetoh tuk.

... стр. 14, друго заглавие

Blagodaria!

G-n Kanev, podkrepiam ddiddo i Vi predlagam da obmislite vse pak ideiata da se kandidatirate za predsedatel na DSB. Ako ne Vi haresva formatat DSB namerete drug nacin da zastanete nachelo na misleshtite hora v Balgaria v stremeja im da stane tia edna normalna darjava. Mnogo hora shte Vi podkrepiat.

Gospodin Kostov, kolkoto i machno da mi e da go kaja, ne uspiava da obedini reformatorite zad sebe si. Moje bi glavnata prichinite sa ogromnite nezaslujeni opliubvania koito uspiaha da nasadiat mediite na oligarsite (to drugi pochti niama). Kakto i da e, na desnicata v BG i triabva nov oblik. Pod nov oblik niamam predvid novi lica kato niakoi si Daniel Mitov koito osven lice do sega drugo ne e pokazal. Nov oblik znachi novi hora, generatori na idei koito da pecheliat reformatorite i nedovolnite v BG. Hora koito ne sa bili nesmeniaemi v poslednite 3-4 narodni sabrania. Prodaljavam da mislia che Vie ste edin ot malkoto hora koito otgovariat na tova iziskvane.

Razbiram che imate profesionalni i moje bi lichni, semeini celi koito ne e lesno da zagarbite, no hora kato vas hich ne sa mnogo v nashta tatkovina. No pak alternativata e da ni podmeniat reformatorskoto diasno s „nedovolniat“ Boiko Borisov i politicheskiat spektar da se stesni ot tamno cherveno, prez evropeisko cherven, tursko sinio ta do rozovo. Pak misleshtite hora shte si ostanat samo komentatori vav Vashiat blog.

Pomislete molia Vi.

Sorry, za latinicata.

Mladen Tzvetkov

... благодаря за добрите думи. При всяко положение аз не само не споделям оценката ви за мен (а се познавам прилично), но и нямам никаква лична готовност за подобни преживявания:))

Човек трябва да изяде повечко фурни хляб, за да се захваща с такива занимания... което не значи, че аз не си ям моите с апетит.

Преди всичко аз продължавам да настоявам, че "лидерският въпрос", и то не само за ДСБ, а за всички реформисти в България, е извън скобата.

Той се явява след като се реши първичното уравнение. Туй май беше много неграмотен израз - алгебрата я погребах преди 15 години някъде.

Освен това в ДСБ лидерът е проблем само доколкото не е намерил решение на проблемите. Самият той е безспорна личност с огромна и заслужена тежест (не, няма електорална тежест, но това е друго. почти.).

В СДС например лидерът пък изобщо не беше основата на проблема - обикновен палячо, както си го знаем, той се опитваше да направи добри неща за партията си.
Сега него го няма, но ги има Колчаков, Стефан Иванов, Боби Бориславов, Валентин Василев - цялата банда изпедепцани мръсници, които го издигнаха, провалиха и заплюха, както направиха и с Надка.

ogromno samomnenie i ni6to produktivno laf moabet samo

"... Местната власт е живата тъкан на олигархичната обществена структура. Тя храни партиите с черни пари, тя корумпира реформаторите – процес, който наблюдавахме отблизо в продължение на десет години в столицата."

Много е вярно! През краткият период на участието си в СДС точно това наблюдавах - първата работа на СДС номенклатурата беше да започне да се занимава с пазарчетата и другите общински благини. На ДСБ една от първите стъпки още при основаването беше онази много странна коалиция в Свиленград... митничарският Свиленград.

Та въпросът ми е - а има ли наистина реформатори в десните партии? Не говоря за редовите членове и разни идеалисти, а за номенклатурата включително долните и средните равнища. Именно те са главните играчи в местната власт. Имам усещането, че единствената им мисъл на тези хора е каква коалиция или съюз по интереси да измислят за да се докопат до общинските благини. След което да почнат да ги ползват по същият начин като тези преди тях. Нищо друго...

Не! Не! Не!

И така до края на света...