Не знам дали е уместно да правя това съобщение в блога си.
Дори не знам дали е етично.
Знам, че днес изпратих баща си по пътя, от който никой не се връща на тази земя. Този текст е преди всичко знак на близост към читателите на този блог – които и да сте, каквито и да сте, вие проявявате уважение към мен, когато влизате в тази страница. Моят отговор е да не ви спестя единственото, което ме вълнува (Боже, може би не съм знаел смисъла на тази дума по-рано...) днес.
Вярвам, че част от читателите на този блог познаваха Милен Кънев. Няма нужда от много приказки за тях ...
За другите ... днес изпратих не просто баща си. Изпратих човека, който с целия си живот доказа, че има граници, които почтеният и достойният не прекрачва, на никаква цена – а предлаганата цена беше неведнъж висока. Човек, чийто живот премина в съмнение и трудни избори, но никога не направи избор, който би подложил на съмнение естествените норми на човешката етика. И плати прескъпо за тази позиция.
Ако малка, ужасно малка част от това упорство е останала в мен и братята ми ... на раздяла – не се разделяме.
Сбогом, Тату!
Или ... довиждане (макар ти да не вярваше в тази възможност...)
20.05.2007 19:01
izviniavam se za latinicata
До скоро!
Радан
21.05.2007 19:08
Негов съученик Данчо
22.05.2007 06:24
S uvajenie,
Jorjeta
22.05.2007 09:12
Прегръщам ви!
p.
22.05.2007 11:58
dzv
Поздрави, Радан