Скъпи читатели на този дневник,

Навярно сте забелязали, че от известно време не пиша в него.

Причината е проста и е обявена Т У К. Ще се радвам да ме посещавате в   новия  блог, както мнозина от постоянните читатели вече правят.  

Благодаря за вниманието и желая на всички посетители здраве и пак здраве през 2008 година.

Всичко си има граници.

Всеки абсурд си има край.

Изглежда горните две твърдения не са верни ... в България. Управлението в три-пет-осми с мандата на Ахмед Доган твърде отдавна премина всякакви граници и затъна в абсурд, който вече съвсем не е комичен като бюрото на Байбойко.

Ето поредната хипериздънка на самозабравилите се малоумници от "правителството"...

---

Орешарски се обръща към Вълчев с думите:  "Дай да разваляме седянката. Дай да разваляме седянката. Първо да мислим за числа, съкращения и после...
Вълчев: Аз предлагам така: теб и без това няма да те има сега известно време.
Орешарски: Да, три дни.
Вълчев: Два де, стига така.
Орешарски: Е, в сряда на обяд ще дойда.
Вълчев: И да видим дали е възможно в това време да направим някакви експертни разговори. Горе-долу по една, две сметки да направим, за да приказваме.
Орешарски: Не, не трябва да се прекъсва.От утре експертни разговори. Те ще размотаят.
Вълчев: Сега уважаеми колеги да продължим нашата работа..."

---

Струва ми се, че наистина е време да им развалим "седянката" на Дондуков №1 ...