Димитър Янков е застрелян от близко разстояние, но не от упор. Това заяви на местопроизшествието пред журналисти съдебният лекар д-р Галя Милева.
Първоначалният неин оглед сочи, че той е разстрелян в главата с няколко куршума, във всеки случай са повече от два, но точният брой ще стане ясен утре сутринта след приключване на аутопсията. Според нея смъртта е настъпила веднага. Тя добави, че е стреляно през стъклото. Янков бе намерен застрелян в джипа си Порше Кайен снощи малко преди 22,00 часа в Бургас. Колата е била открита пред жилищна кооперация на улица "Гладстон" 71. По първоначална информация Янков е бил при приятелката си Красимира, но засега не е ясно дали е отивал при нея или си е тръгвал оттам. Янков се смяташе за покровител на несебърския наркобос Димитър Желязков - Митьо Очите. Той бе близък с убития преди 2 години в Слънчев бряг лидер на ВИС Георги Илиев. Димитър Янков бе сред основните заподозрени за покушенията срещу бившия кмет на Несебър и атентата срещу бизнесмена Веселин Ташев, прострелян с 6 куршума. Последният обвини тогава директно Янков, че стои зад покушението срещу него и взривяването на автомобила му.
.............................
Пореден епизод от вътрешнопартийния идеен спор в БСП...
Поради особеното желание на Големия брат да се срещне със своя предпочитан задунайски представител – Дългия инкасатор, този последният излезе в отпуск с три дни закъснение. Или както правилно отбелязаха някои коментатори – списъкът на българската делегация за Москва надали се определя в София ...
Очакваме основният конкурент за любовта на биещото сърце на Необятната – т.нар. български държавен глава Гоце (с извинение) Първанов да дотича скоро и той до Изповедалнята, за да сподели с батя си защо аджеба реши да номинира съквартиранта Р. Овч. за изгонване.
Вътрешнопартийната крамола между мафиотските кланове в БСП става все по-отвратителна, особено гнусна, защото по силата на демократичния вот на избирателите тя не засяга само престъпната тайфа от “Позитано” №20, а цялата нация. Мдааа ... демокрацията е и отговорност.
Сега берем плодовете на гъбите, които брахме през юни 2005...
Очевидно фракцията в БСП, която иска съюз с Бойко Борисов и ГЕРБерите му, набира сила и е близо до целите си. Поживьом, увидим, дет’ се вика на родния език на българския премиер.
Има междувременно две добри новини:
А) Вече и децата разбраха, че мутри като мултака Николай Вълканов и май-май трафиканта на оръжие и набеден производител на амфетаминчета Николай Гигов не са нищо повече от пажове, момченца за всичко на олигарсите от комунистическата партия и филиала й ДПС...
Б) “Неплатеният отпуск”* на Р. Овч. Е една добра новина по случай на Деня на Европа. ЧЕСТИТО!
Мисля си, че 20 май е една подходяща дата да подготвим другарите за всеобщ, неплатен и безсрочен отпуск....
* Горкият, с този неплатен отпуск... как ли ще си плаща ... парното ....
« … Взаимните обвинения в корупция, изнудване и заплахи между директора на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров и министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров (БСП) предизвикаха буря в парламента…»
Звучи някак драматично, нали? Сякаш самата тъкан на олигархията, която контролира стопанството, правораздаването, често – управлението и почти постоянно – културния живот в България, се раздира от крамолите на неколцина ноторно известни мафиоти и техните протежета по всички нива на Властта…
Това, което със сигурност се случи (а явно има още доста да се случва), е публичното признание на няколко висши чиновници и магистрати за факти, които всички ние знаем или – ако използваме правна терминология – сме били длъжни да знаем, ако проявяваме дори минимален интерес към начините на упражняване на държавната власт и на разходване на обществените (сиреч – НАШИТЕ) средства:
« … Нинова каза пред бТВ, че шефът на следствието е поискал предаването на документи по неофициален път, които да уличат шефа на “Булгартабак” Христо Лачев в престъпления. Нинова обясни, че отказала да ги предостави.Предполага се, че чрез уличаващите Лачев документи, той по-лесно ще бъде убеден към кои “черни каси” са насочва пари от дружеството…»
Да ви звучи изненадващо, непознато? Надали. На мен – със сигурност НЕ.
Очевидното си е очевидно – Да, приятели. ТОВА НЕ Е ДЪРЖАВА.
Друг е въпросът – дали това публично проявление на разплухата на властта в България непременно води до разпад и край на олигархичната система на контрол върху бизнеса и управлението?
НЕ, НЕ и НЕ.
Това не е сигнал за разпад на олигархията. Това е тест за разрухата на обществото ни. Сравнението с “Big Brother”, което звучи тъй нелепо и безсрамно в устата на нелепия и безсрамен Р.Овч., не е безпочвено. Просто методите на упражняване на властта се изнасят на показ в едно брутално (и много скъпо) шоу, в което залогът не е съществуването на феодалния управленски модел, а отстраняването на определени участници в него, явно твърде лакоми, нахални и самодейни в стремежа си да се наложат над останалите. Остава да ни предоставят щедрата възможност да изпращаме sms с текст “Отстранете Овчаров”, “Отстранете Доган” и т.н. и т.н. на стойност 1.00 лв. (без ДДС). Парите от sms-ите са за победителя. ДДС отива в хазната, оттам през “Булгартабак”, Държавния резерв, “Топлофикация”, “Информационно обслужване” и т.н. и т.н. – пак при победителя.
Наблюдаваме, прочее, поредното публично поръчково убийство. Колкото поръчковите убийства доведоха до разпад на наркомафията, толкова и тази акция ще доведе до разпад на олигархията.
Защото ние продължаваме да сме кога безстрастни, кога клюкарски заинтригувани, зрители. ТОВА Е ТЕСТЪТ. Ще останем ли зрители или ще бъдем общество.
Преди време един известен топ-полицай, а днес – известен селски кмет, пак се проявяваше като голям разбирач на подобни конфликти (както и сега). Той ни обогати с едно мъдро разсъждение и един безценен съвет:
“Избиват се, защото сме ги хванали за гушата” – тъй разсъди Генералът. Стрелбата в “Ескейп” например оцени като позитивно явление. Намалял бил наркопазарът, та трафикантите се избивали ... Ако се съди по темпото на избиване, пазар вече няма, само убийства.
“Ако видите подобни ‘бизнесмени’, излизайте от ресторанта” – беше безценният Генералски съвет.
И тук, приятели, идва закачката:
В обществения ресторант влязоха мутрите. Свалиха костюмчетата от по три бона, изуха (именно изуха) елегантните чепици и започнаха груб селски кютек с бухалки пред очите ни. Казват ни: “Ей на – това е обществото, това е политиката. Ако не ви кефи, напуснете. На нас така ни е добре.”
Останалото е наш избор. Cosa Nostra, биха казали италианците.
Абе Иво Беров май го е написал по-добре в блога си. Ама на него това му е работата – да пише по-добре от мен.
