... разбира се - напълно очаквано. 

Няма място за трагедии и вайкане, но има адски много място за сериозни, дори радикални анализи. Аз ще направя моите тук, надявам се читателите на този блог да не се стопят като десни гласове на президентски избори. 

Но първо правя три неща: 

1. Преименувам блога, защото моята кандидатура вече я няма. 

2. Махам (временно) линка към сайта гоце.нет, защото не искам по никакъв начин да подкрепя Волен Сидеров. 

3. Публикувам (вж. следващия постинг) едно много важно за мен стихотворение и сърдечно БЛАГОДАРЯ на всички посетители на блога ми - то е поздрав за тях.


Разбира се, всички текстове, които съм написал по време на кампанията - а част от тях днес изглеждат леко смешни - ще останат. За спомен от тези избори и за да е ясно, че аз не се крия от позициите си.

Това е от тук: http://sparhawk.blog.bg/viewpost.php?id=14910 със специалните ми комплименти за младия автор, който разполага с изобилие от разум, култура и тънко чувство за хумор:



Избори за президент :) Следващия месец за пръв път ще мога да гласувам на президентски избори и, противно на повечето мои връстници (21-22 години) смятам да се възползвам от правото си. Досега съм гласувал винаги при възможност, макар и за крайно различни кандидати. Все пак като цяло клоня към десните сили, поради семейството си и личните ми симпатии към една прозападна политика, която те си изповядват от край време.
Както е характерно за България, кандидатите са особено много - в случая 7. Доколкото си спомням на последния вот в САЩ бяха едва трима. Тук обаче всеки вярва, че може да оправи със замах нещата. Цяло чудо е, че до кандидатури не стигнаха любимия на народа шоумен Митьо Пищова или престарелия лидер на БКП Владимир Спасов. След тежък жребий бюлетините подредиха кандидатите в следния ред:
1 Неделчо Беронов, който е издигнат от Инициативен Комитет и подкрепен от ДСБ, СДС, Демократическа Партия, ЗНС и БСДП.
2 ген. Любен Петров, който е издигнат от Иницативен Комитет и е подкрепен от крайнолеви формации като ПК "Нова Зора".
3 Георги Първанов, издигнат от - познайте - Инициативен Комитет и подкрепен от БСП и ДПС.
4 Григор Велев, издигнат от националистическата партия  "Целокупна България" (признавам си, макар да съм политикан не бях запознат със съществуването и)
5 д-р Петър Берон, издигнат от (изненада!) Инициативен Комитет и подкрепен от съюз "Защита" и части от коалиция "Атака"
6 Волен Сидеров, издигнат от партия "Атака" (стана малко сложно тук)
7 Герги Марков, издигнат от партията Ред, Законност, Справедливост и подкрепен и от Новото Време.
От тази великолепна седморка трябва да си избера фаворит, който да подкрепя в изборния ден. Макар аз да си имам такъв, бих искал да стигна малко по-драматично до избора си, почвайки кандидатите отзад-напред от този, който най-малко бих подкрепил до фаворитите ми.
Сега, признавам си, за господин Велев го познавам доста слабо като фигура и го свръзвам само с физиономия. Той обаче е за силна армия, което само по себе си е хубаво. Опасявам се обаче, че той е и за наборната служба, която по принцип трябва да падне през 2008, а това е нещо, което приветствах. Така, че поради незнание и несъгласие не мога да гласувам на сляпо за Велев.
Ген. Петров и Волен Сидеров ги знам и причината да не ги подкрепям е същата - шубе ме е, че ще викат за казарма, бич за всеки младеж. Сега, когато има закон за професионализация, ме е страх да не върнат нещо назад. А и генерал Петров е мнооооого ляв, направо комунист, а аз за тях меко казано нямам особено високо мнение. Макар, признавам, вицето му Нели Топалова несъзнателно пуска диви лафове в интервюта :)
Сидеров ми е също краен, а и не ми харесва антизападната му реторика. Едно е човек да приказва против циганската престъпност и диктата на ДПС във властта, друго е да бълва против САЩ, ЕС и НАТО. Този човек не ми харесва като позиции и послания и не мога да го подкрепя.
Петър Берон, който освен текущ националист и бивш шеф на СДС е и известен учен-биолог изглежда свестен човек, но понякога ги плещи едни много особени неща, а и смятам, че е по-ценен за науката, отколкото за политиката, при все, че като цяло нямам лошо мнение за него. 
Сегашния президент Георги Първанов е умерен човек и дипломатичен, не случайно спечели на магия предишните избори и успя да сформира коалиция между уж непримиримите врагове БСП и НДСВ. Обаче, защо му трябваше да вкарва и ДПС вътре... От тази партия и антибългарската им политика понякога ме побиват тръпки. А и нейния лидер Ахмед Доган, гледащ лукаво като невестулка определено мисли лошото на страната. Първанов направи голяма грешка, като се сдуши с него и затова аз не мога да го подкрепя, хем, че не ми е антипатичен.
Така остават двамата десни кандидати - председателя на Конституционния Съд Неделчо Беронов и председателя на УС на синя футболен клуб "Левски" Георги Марков.
В тази дилема аз не мога да не подкрепя Беронов. Марков радва с левскарските си позиви и сигурно събужда носталгия у тези, които са го гледали по седесарските митинги в зората на 90-те (тогава аз съм бил на 7 годинки), обаче постъпката му да се яви на тези избори е адски недалновидна. Преговорите за кандидатурата на Неделчо Беронов бяха толкав мъчителни и в тях десните лидери като, че за пръв път от разцеплението през 2003-та насам  сполучиха да си подадат ръка за да направят нещо заедно.  Марков нямаше смирението да се присъедини към Костов, Стоянов, Праматарски и остана встрани. Вярвал, че е по-избираем. Сигурно и Петър Стоянов мисли така, обаче в решителния момент подкрепи Беронов в името на общата "синя идея".
Иначе самия Неделчо Беронов е може би най-способния десен кандидат от много години и да не кажа единствения с автентично излъчване на консервативен европейски политик. Сдържан, възпитан, достолепен, остарял като добро, отлежало уиски той изглежда като кандидат, който човек спокойно може да подкрепи, без да се опасява, че после може да съжалява за избора си.
Така, че, учудващо може би за млад човек като мен, аз реших да подкрепя възрастния господин Беронов. С надеждата за достойна България в Европа :)

19 октомври 2006г. Асоциацията на българските градове и региони дава категоричната си подкрепа за Неделчо Беронов и Юлияна Николова като кандидати за президент и вицепрезидент на България.



Още веднъж ще повторя позицията си: 
http://thehobbit.blog.bg/viewpost.php?id=16507

Че подкрепата или полу-подкрепата на Бат" Бойко не е от особена полза за професор Неделчо Беронов. 

Твърде различни са тези двама мъже... 

Интересното е, че след като навреди с каквото можа, селският кмет на София сега се присламчва към една успешна - въпреки него - кампания. 

Абе, успех. 

Три дни преди първия тур на изборите сме свидетели на непозната в българските мащаби гражданска кампания в подкрепа на професор Неделчо Беронов. 

Достатъчно е да прегледате моя Блогрол или да напишете "За Беронов" в www.google.com или www.dir.bg .  

С помощта на електронното издание www.mediapool.bg се провежда още една нет-кампания: 

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=122429&srcpos=9, чието продължение можете да видите тук: 
http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/

Огромната част от тези подписки, сайтове, постинги и блогове са напълно независими и не са част от официалната кампания на кандидата Неделчо Беронов. Затова и посланията могат да ви се сторят малко разхвърляни, разнопосочни, нееднородни. 

И наред с това - отчайващо искрени. 

Ще помогне ли всичко това да за победата на професор Неделчо Беронов? 

Ще бъде ли фактор той да достигне до балотаж и да обедини гласовете срещу сегашното политическо статукво, олицетворявано от Георги (Гоце) Първанов - а очевидно тези гласове са над 70% от българите? 

Не знам. И не е толкова важно. Както казва моят приятел http://vetinari.blog.bg - Прави каквото трябва, пък да става каквото ще. 


Важното е, че направихме каквото трябва, показахме че можем и ЩЕ го правим и в бъдеще. Тази инициатива няма да остане без последици. 

Мълчанието на придворните социолози ми дава известни надежди, че резултат от тези усилия може да има още в неделя. 

Но - няма смисъл да гадаем. Има смисъл да гласуваме.

Очевидно вотът за кандидата на десницата професор Беронов става все по-престижен... 



Пред очертаващия се балотаж между Гоце Първанов и Неделчо Беронов, царедворците от НДСВ се присетиха, че избирателите им са предимно с десни убеждения. 

Верни на тунеядската си природа, те се опитват  хем да се присламчат към една все по-успешна кампания, хем да издействат някакви облаги ако не за себе си, то поне за Августейшия си патрон - Кобурга: http://www.vsekiden.com/news.php?topic=1&id=14979

Искам само да напомня на читателите на този блог, а и на самите "либерални" мераклии и партньори на родните комунисти, че успешното развитие на кампанията на Неделчо Беронов се дължи твърде много на активната гражданска подкрепа - подкрепа от хора, които нямат никакво желание да видят името на дребния мошеник Симеон фон Сакс Кобург унд Готта до своето... 

Нека Симо се съсредоточи върху подкрепата за своя роднина и естествен съюзник Виторио Емануеле Савойски: